На 25 май 2022 г. се проведе семинар по проект „Австрийско-български отношения през Студената война“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и Австрийското федерално министерство на науката, изследванията и икономиката, чрез Австрийската агенция за международно сътрудничество в областта на образованието и научните изследвания.

Участниците във форума представиха предварителните резултати от проучванията си по темата на проекта и обсъдиха по-нататъшната си работа.

В работата на семинара се включиха членовете на двата екипа:

• • • • • • от австрийска страна: доц. д-р Петер Ругенталер (координатор), д-р Максимилиан Граф и  Анна Щайнер.
          • от българска страна: чл.-кор. проф. дин Александър Костов (координатор), проф. дюн Надя Бояджиева, д-р Бисер Банчев, гл. ас. д-р Димитър Добрев.

В семинара взеха участие и външни за проекта учени – експерти, които са индивидуални партньори по него – проф. Марк Креймър (Харвардски университет – САЩ), проф. д-р Щефан Карнер (Институт „Лудвиг Болцман“ за изследване на последиците от войните – Австрия), д-р Арно Вониш (университет в Грац – Австрия) и Дитер Бахер (Институт „Лудвиг Болцман“ за изследване на последиците от войните – Австрия).

Прочети още...

Потребителски рейтинг: 5 / 5

На тържествено събрание по повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, бяха отличени най-добрите млади учени на Българската академия на науките. Председателят на Народното събрание Никола Минчев връчи наградите на победителите в конкурса за млади учени „Професор Марин Дринов“ и конкурса за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов“.

Гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология получи наградата за млади учени „Професор Марин Дринов“ за постижения в направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.

Георги Юри Дикин, редовен докторант в Института за балканистика с Център по тракология, получи наградата за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов“ за постижения в същото направление.

Наградите целят да откриват и стимулират талантливите млади учени в БАН, да им позволят по-рано и успешно да осъществят международни научни контакти, да подпомогнат тяхното развитие и израстване, както и да направят работата в науката и по- специално в БАН по-привлекателна за млади и даровити специалисти.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

На 2 юни 2022 (четвъртък) от 18:30 ч. в Регионален исторически музей – Варна ще се проведе откриване на изложбата „Египетските култове по Българското Черноморие“, организирана от Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките със съдействието на Регионален исторически музей – Варна, Нов български университет и посолството на Египет в България.

Представените в изложбата паметници произлизат от античните градове по българското крайбрежие на Черно море – Аполония Понтика (Созопол), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), Одесос (Варна) и Дионисополис (Балчик) – и са обособени в пет раздела според вида им: АМУЛЕТИ, ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИЦИ, ТЕРАКОТА, БРОНЗ, НУМИЗМАТИКА. Те са подбрани, за да илюстрират проникването на египетските култове в Древна Тракия. Заради комуникативното разположение на тези градове спрямо вътрешността ѝ това проникване се е осъществило първоначално тук вероятно още в началото на I хил. пр. Хр. Най-ранните известни паметници с египетско влияние са амулетите, откривани в гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Месамбрия (Несебър).

Прочети още...

Потребителски рейтинг: 5 / 5

На 16 май 2022 г. в Големия салон на БАН тържествено беше отбелязана 50-годишнината от основаването на Института по тракология към БАН, сега Център по тракология „Проф. Александър Фол“ в ИБЦТ–БАН. 

Директорът на ИБЦТ–БАН проф. д-р Румяна Прешленова припомни, че за 50 години в структурата работят и са работили над 50 изявени учени. По думите й изследванията на големите български учени Иван Велков, Христо Данов, Гаврил Кацаров, Георги Михайлов и много други създават основата, на която стои проф. Александър Фол, за да постави началото на самостоятелното институционално развитие на тази наука в БАН. Тракологията винаги се е развивала в тясно сътрудничество както със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, така и с Националния археологически институт с музей към БАН, където се извършват систематични археологически проучвания на обекти от тракийската история, посочи тя.

Чл.-кор. проф. дтн Стефан Хаджитодоров, заместник-председател на БАН, поднесе приветствие от името на ръководството на Академията и връчи на ИБЦТ–БАН почетен плакет – сребърен, за високи научни постижения в изследването и популяризирането на историята, културата и езика на Древна Тракия.

Доц. д-р Мира Маркова, декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, поднесе приветствие от името на ректора. Тя връчи на директора на ИБЦТ–БАН проф. Румяна Прешленова почетния знак на ректора на Софийския университет за принос в развитието на академичното сътрудничество между двете институции и по повод 50-годишнината от основаването на Института по тракология. 

Прочети още...

Потребителски рейтинг: 5 / 5

На 16 май 2022 г. от 17:00 часа в Големия салон на БАН ще се проведе тържество по случай 50-годишнината от основаването на Института по тракология към БАН, сега Център по тракология „Проф. Александър Фол“ в ИБЦТ–БАН. Сред чуждестранните гости на юбилейното честване са проф. М. Саяр, председател на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания, и професор О. Пикар, член на Академията за изящни изкуства на Франция.

В официалната програма е включено представяне на три издания: специално подготвената за събитието книга, съдържаща изследванията на повече от 30 учени, които са работили или работят в ИТ/ ЦТ от и.д. Ръководител на ЦТ доц. д-р Иво Топалилов; колективна монография за цинобъра в тракийската и римската култура в българските земи от проф. д.н. Валерия Фол, както и поредният брой на Thracia, посветен на проф. В. Фол, от проф. д.н. Ваня Станчева-Лозанова.

Две изложби във фоайето на БАН на тема „50 години от създаването на Института по тракология при БАН“ и „Тракологията и другите науки“ съпътстват честването.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

На 16 и 17 май 2022 г. Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките ще проведе петите Четения по тракология на тема „ТРАКОЛОГИЯТА – НАУКА БЕЗ ГРАНИЦИ“, посветени на проф. Александър Фол и на 50-годишнината от основаването на Института по тракология при БАН. Събитието традиционно е свързано с датата 15 май, от която Институтът по тракология функционира като самостоятелно научно звено на БАН, основано с Разпореждане № 185 на Министерския съвет на Република България от 12.05.1972 г. с директор-основател проф. дин Александър Фол.

Откриването на научната конференция ще се състои на 16 май 2022 г. от 10 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ (Голям салон) в централната сграда на Българската академия на науките.

Тридесет учени от най-авторитетни научни институции – Институтът за балканистика с Център по тракология при БАН, Национален археологически институт с музей при БАН; Национален етнографски музей при Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Нов български университет, Национален исторически музей, ще представят различни аспекти от научните си изследвания в областта на тракологията.

Материалите от конференцията ще бъдат публикувани в поредицата на Института за балканистика с Център по тракология при БАН Thracia 28.

ПРОГРАМА

Д-р Тодор Чобанов от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии даде интервю за вестник „24 часа“ по повод Деня на Европа. По време на разговора бяха обсъдени въпроси, свързани с българската национална доктрина, противопоставянето по остта „Изток-Запад“ и други.

Цялото интервю е достъпно тук.

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките има удоволствието да ви покани на публичната лекция на доц. д-р Спиридон Плумидис от Атинския университет на тема An "antidote" to anarchy: Images of the monarchy in Greece and the Balkans (19th – 20th centuries).

Събитието е част от цикъла ВСЕКИ ВТОРИ ВТОРНИК и ще се проведе на 10 май 2022 г. (вторник) от 17:00 ч. в платформата Zoom.

Очакваме ви!

https://us02web.zoom.us/j/89489470402

Д-р Тодор Чобанов от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии даде интервю за вестник „168 часа“. Той говори по важни теми от историята на Стара Велика България, Византия и Киевска Рус.

Цялото интервю е достъпно тук.

На 14 април 2022 г. в София директорът на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките проф. д-р Румяна Ил. Прешленова и ректорът на Академията за албанистика в Тирана проф. д-р Луан Пържита подписаха споразумение за сътрудничество. Двете институции ще си партнират за осъществяване на съвместни проекти, организиране на научни събития, разменени посещения на докторанти, специализанти, млади и утвърдени учени, подготвяне на общи академични издания и книгообмен.

На следващата работна среща ще бъдат обсъдени теми от взаимен интерес, които да бъдат разработвани в рамките на споразумението за сътрудничество между двете институции.

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките има удоволствието да ви покани на публичната лекция на проф. дин Валерия Фол (ИБЦТ–БАН, УниБИТ) на тема „Началото: 50 години от създаването на Института по тракология“.

Събитието е част от цикъла ВСЕКИ ВТОРИ ВТОРНИК и ще се проведе на 12 април 2022 г. (вторник) от 17:00 ч. в платформата Zoom.

Очакваме ви!

https://us02web.zoom.us/j/89489470402

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Уважаеми колеги и приятели,

Имаме удоволствието да ви съобщим, че излезе от печат сборникът „Градът на Балканите: пространства, образи, памет“ под съставителството на проф. д-р Румяна Ил. Прешленова (София: ИБЦТ–БАН, 2021, ISBN 978-619-7179-25-5, 868 с.).

Изданието е част от изпълнението на Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от МОН с решение на Министерския съвет № 577 от 17 август 2018 г.

Книгата е достъпна в ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45).

Съдържание