Потребителски рейтинг: 5 / 5

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) и Историческият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ имат удоволствието да Ви поканят на представянето на трудовете на проф. Серхий Плохий и проф. Марк Крамер, издадени на български език от ИК СИЕЛА и ИК „Прозорец“, като част от по-обща дискусия на тема „Студена война и гореща война в Европа“ с модератор г-н Бойко Василев. Книгите и авторите ще представи проф. дюн Надя Бояджиева от ИБЦТ–БАН.

Във фокуса на събитието ще бъдат монографията „СССР и Източна Европа“ (2022, ИК СИЕЛА) на Марк Крамер – мащабно и детайлно документално изследване на съветската политика към Източна Европа в годините на Студената война и книгите на Серхий Плохий „Портите на Европа. История на Украйна“ (2022, ИК „Прозорец“), „Руско-украинската война“ (2024, ИК „Прозорец“) и „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“ (2024, ИК „Прозорец“).

Дата: 24 септември 2025 г.
Начало: 18:00 ч.
Място: Зала 1 на Централния военен клуб

Прочети още...

На 18 септември 2025 г. (четвъртък) от 15.30 ч.  Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) ще проведе публична лекция на Волфганг Хьопкен, професор в Лайпцигския университет и гостуващ чуждестранен българист, на тема: “Unifications” in Modern European History: Contextualizing “1885”.

Събитието се организира в сградата на ИБЦТ–БАН на ул. „Московска“ № 45 в изпълнение на Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на МОН.

Заповядайте!

На 16 септември 2025 г. (вторник) от 15.30 ч.  Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) ще проведе публична лекция на Чен Ин, професор в Пекинския университет за чужди езици и гостуващ чуждестранен българист, на тема „Развитие на българистиката в Китай: история и постижения“.

Събитието се организира в сградата на ИБЦТ–БАН на ул. „Московска“ № 45 като част от цикъла ВСЕКИ ВТОРИ ВТОРНИК и в изпълнение на Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на МОН.

Заповядайте!

Екип на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) в рамките на проект „Непознатите Балкани: За историческия роман“ организира дискусия, посветена на романа „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева.

Събитието е част от поредица, чиято цел е да насочи вниманието на публиката към историческия роман и неговото влияние върху съвременното общество. Модератор на дискусията ще бъде ас. Милен Петров (ИБЦТ–БАН) с водещ дискутант гл. ас. д-р Делян Русев (СУ „Св. Климент Охридски“), а участие ще вземат изтъкнати историци – специалисти в областта на Късното средновековие и Ранната модерност, етнолози и литератори.

Дискусията ще се проведе на 12 септември 2025 г. (петък) от 17:30 часа в Конферентна зала 1 на Ларгото, Античен комплекс „Сердика“ на Регионалния исторически музей – София, пл. „Независимост“.

Събитието е част от дейностите на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките по проект „Непознатите Балкани“, реализирано съвместно с Регионален исторически музей – София, в рамките на партньорството им в ЦВП „Наследство БГ“ – B G16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.

На 4–5 септември 2025 г. Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института за исторически изследвания при БАН, Военна академия „Георги С. Раковски“, ДА „Архиви“ и други националнозначими научни институции и музеи ще проведе Тържествена международна научна сесия, посветена на 140-годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Събитието се организира под патронажа на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев и председателя на Народното събрание доц. д-р Наталия Киселова.

Очакваме ви!

ПРОГРАМА

На 3 септември 2025 г. от 16.00 ч. Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) организира публична лекция на проф. д-р доктор хонорис кауза Харалд Хепнер от Карл-Франценс Университет в Грац на тема „The Secularisation Process in Europe’s Southeast as Research Problem“.

Събитието ще бъде на английски език и ще се проведе в сградата на ИБЦТ–БАН на ул. „Московска“ № 45.

Очакваме ви!

Библиотеките на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) на ул. „Московска“ № 45 и № 13 ще бъдат затворени в периода от 2 до 30 септември 2025 г. поради годишен отпуск на библиотекаря.

Институтът за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН), École framçaise d’Athènes (EFA) и Археологически музей – Созопол имат удоволствието да Ви поканят на плакатната триезична изложба Египетските култове край Черно море/Cultes égyptiens en Mer Noire/Egyptian Cults around the Black Sea. Това събитие е част от проекта „Тракия и Египет в гръко-римския свят“, ръководен от гл. ас. д-р Весела Атанасова (ИБЦТ–БАН/EFA) и се финансира по програма Horizon TMA-Maria Skłodowska-Curie Actions (проект n˚101130859 – ECAT). Изложбата ще бъде открита на 7 август 2025 г. от 18.00 ч. в Археологически музей – Созопол, ул. „Хан Крум“ № 3.

Представените в изложбата паметници произлизат от античните градове по крайбрежието на Черно море Херсонес Таврически (Крим), Олбия (Парутино, Украйна), Тирас (Белгород-Днестровски, Украйна), Томи (Костанца, Румъния), Аполония Понтика (Созопол, България), Месамбрия (Несебър, България), Одесос (Варна), Бизантион (Истанбул, Турция), Вани (Грузия) и др. Те са разделени в седем раздела според вида им – ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИЦИ, ПРЕДМЕТИ ОТ КОСТ, ТЕРАКОТА, БРОНЗ, СКУЛПТУРА, ГЕМИ И ПРЪСТЕНИ, МОНЕТИ – и са подбрани, за да илюстрират проникването на египетските култове в региона на Черно море.

Прочети още...

Институтът за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) проведе Научна конференция с международно участие на тема „Културното наследство в дигиталната ера“. Тя бе организирана на 30 юли 2025 г. в зала „Акад. Иван Гешов“ в БАН.

Сесиите на конференцията бяха посветени на културното наследство като онлайн ресурс и на миналото, настоящето и бъдещето на енциклопедиите. Сред участниците във форума бяха акад. Илза Пъжева, ръководител на Проект „Българска енциклопедия“; проф. Весела Цакова, главен координатор на Консорциум за Модерна изследователска инфраструктура в подкрепа на науката, културата и технологичното развитие, част от Национална пътна карта за научна инфраструктура ИНФРАМАТ; Хари Фервайен, генерален директор на Фондация Europeana; Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА); учени от различни звена на БАН: ИБЦТ, Институт по физикохимия, Национален археологически институт с музей, Научен център „Българска енциклопедия“, Институт за информационни и комуникационни технологии; от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Прочети още...

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките организира конференция с международно участие на тема „Културното наследство в дигиталната ера“. Тя ще се проведе на 30 юли 2025 г. (сряда) в зала „Акад. Иван Гешов“ на БАН (ул. „15 ноември“ № 1, 1000 София).

Конференцията се организира в изпълнение на Национална пътна карта за научна инфраструктура ИНФРАМАТ с финансовата подкрепа на МОН, договор № ДО1-322/30.11.2023 г. и № ДО1-96/26.06.2025 г.

Очакваме Ви!

ПРОГРАМА

БЪЛГАРСКИЯТ СЕВЕРОЗАПАД В НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА, съст. чл.-кор. проф. дин Александър Костов, София: ИК Тендрил, 2025, 218 стр. ISBN 978-619-7812-00-8.

Сборникът „Българският Северозапад в научните изследвания и художествената литература“ е шеста поред публикация на докладите от организираните от Филиала на ИБЦТ в гр. Монтана ежегодни конференции, с фокус върху Северозападна България. В посветения на научните изследвания и художествената литература том са включени десет статии на изследователи от Българската академия на науките, Регионалния исторически музей в Монтана, Държавен архив – Монтана, Нов български университет и Лесотехническия университет. За поредна година на едно място са събрани научни разработки на докторанти и академици, изследвания, представящи необнародван архивен материал и анализи на културните достижения на значими личност от Северозапада.

Сборникът „Българският Северозапад в научните изследвания и художествената литература“ продължава превърналата се в традиция практика за популяризиране на историята на Северозападна България като не само въвежда в научно обращение непознати или малко познати архивни материали, но и разкрива културното богатство на региона. В представения сборник с публикации участват четирима академици, което е ясен сигнал за значението, което поредицата за Българския Северозапад придоби през последните години. В този шести том ясно се вижда и израстването на младите изследователи, на които през изминалите години бе дадена възможност да публикуват научните си разработки.

На 4 юли 2025 г. в рамките на проект „Исторически хамелеони" в хибриден формат бе проведена дискусия за понятието „град". Изследователи от различни исторически периоди направиха кратки представяния на значенията и възприятията за града, като доц. д-р Владимир Славчев от Регионален исторически музей – Варна и доц. д-р Тошо Спиридонов представиха праисторическите градове, формулирайки основните характеристики, на които едно селище трябва да отговаря, за да бъде класифицирано като град. Проф. дин Светлана Янакиева направи преглед на термините, с които са обозначавани градовете в писмените свидетелства, ясно разграничи етимологичните разлики между градове и села, като в хронологичен порядък представи развитието на някои от понятията. Римският град, основно в периода на Принципата и ранната империя, бе представен от доц. д-р Иво Топалилов от ИБЦТ-БАН. Той наблегна на различните градски статути и същностните им характеристики, които ги разграничават. Промените, които римският град търпи през Късната античност, бяха представени от проф. дин Венцислав Динчев НАИМ-БАН. Той наблегна на уеднаквяването на градовете и включването им в рамките на църковната структура.

Прочети още...