І. Приноси
А. Книги

1. War and Peace in Rumeli, 15th to beginning of 19th century, Analecta Isisiana C (Istanbul: The Isis Press, 2008 ISBN 978-975-428-358-7), 332 p., ISBN 978-975-428-358-7; 2nd ed. 2011: Publisher: Gorgias Press & The Isis Press http://www.gorgiaspress.com/bookshop/pc-57370-121-gradeva-rossitsa-war-and-peace-in-rumeli.aspx ISBN 978-1-61719-151-0.
Както подсказва и заглавието, в книгата се разглежда на първо място въздействието на войната и на държавната политика върху населението на Балканите. Честите промени в границите и военните действия в района през периода от ХV до началото на ХІХ в. правят войната чест „гост" за жителите на всички балкански райони, при което мирът и войната тясно се преплитат и присъстват в живота на всички - мюсюлмани и християни. Всъщност без познанието и разбирането на „войната" е трудно да се разбере „мирът" в османския период от историята на региона. Еднакво валидно е и обратното твърдение. Книгата включва преработени, разширени и осъвременени с оглед на историография студии и статии, публикувани най-вече през периода 2005-2007 г. В своята съвкупност те формират интегрално цяло.

Първата част от книгата разглежда ролята на р. Дунав като разделител, защитна линия, транспортна артерия, но и като обединител на живущите на двата й бряга през ХV-нач. на ХІХ в. Тези проблеми са третирани от военна, икономическа и политическа гледна точка, и с оглед централизъм-децентрализъм, взаимоотношенията между мюсюлмани и християни, по време на война, размирици и мир.
Втората част е посветена на османската администрация и в частност на позицията на шериатския съд в нея и на правораздавателните му функции (студията е с почти двойно по-голям обем от оригиналната публикация и в нея са включени изцяло нови части за състава на съда и за участието на местното население в неговата работа, както и допълнителен документален материал). Важен аспект от живота на балканските провинции на Османската империя е положението на немюсюлманите, които формират мнозинството от балканското население през целия период на османското владичество. На това е посветена третата студия в тази част, която третира в детайл въздействието на мира и войната върху едно от конкретните измерения на статуса на немюсюлманите - възможностите за нормална култова дейност.

Третата част извежда на преден план най-вече „мира" с неговите икономически и социални параметри, проблемите на контактите между Изтока и Запада в търговията и ежедневието, ролята на природните бедствия в живота на мюсюлмани и християни.
Всички компоненти, включени в книгата, се базират най-вече на непубликуван изворов материал от кадийски сиджили и единични документи (от колекцията на НБКМ), от единични документи и документи от мюхимме и шикяйет дефтери (BOA-Истанбул), български, гръцки, сръбски и пр. балкански извори с разнообразен характер, наративни източници - европейски, домашни (балкански), османски.

2. Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: Institutions and Communities, Analecta Isisiana LXXVI (Istanbul: The Isis Press, 2004), 368 p., ISBN 975-428-271-4; 2nd ed. 2010: Publisher: Gorgias Press & The Isis Press http://www.gorgiaspress.com/bookshop/pc-57352-154-gradeva-rossitsa-rumeli-under-the-ottomans-15th-18th-centuries.aspx ISBN 978-1-61719-133-6.
Книгата разглежда историята на Централните Балкани (Румели) през периода до края на ХVІІІ в. през призмата на „османците", управленските институции и структури, и на „поданиците", най-вече немюсюлмански общности, в тяхното взаимодействие, контакт и конфликт с властта. В нея са издадени разширени, преработени и осъвременени от гл. т. на историография изследвания, излезли през периода 1994-2003 г.,  както и непубликувани, които формират тематично единна структура. В своята съвкупност те представят Балканите като регион, в който в контакт и конфликт съжителстват множество етнически, езикови и религиозни групи.

Част І, „Османците", включва анализ на установената от османците административна система в нейното динамично развитие от стъпването им на Балканите до времето на изграждането на имперските структури през втората половина на ХV-нач. на ХVІ век. Разгледани са териториалните и управленските параметри на създаваните единици от ниво бейлербейлик и удж до най-ниското - вилает, нахия, каза (тази студия е значително разширена в сравнение с оригиналната публикация). Безспорен фокус в тази част са разработките, посветени на кадийската институция - на колективния портрет на провинциалния кадия от висша категория (София) и на функционирането на един редови кадийски съд през ХVІІІ в. (Хаджиоглу Пазарджик/Добрич). Все така част от проявленията на османската власт в провинцията са военните институции и навлизането на военното занятие в живота и на „обикновените" мюсюлмани (на примера на Видин). Последната глава в тази част (съавторска със Св. Иванова) представя друг аспект на османската власт на Балканите - ислямът в множеството му проявления (в спектъра ортодоксален до суфизъм), проблемите на ислямизацията и на мюсюлманската култура (центрове, производство и разпространение на ръкописи, фолклор, материални паметници и пр.). Тя е естествен преход към втората част, посветена на „поданиците".

Част ІІ, „Поданиците", представя най-вече две от немюсюлманските общности на Балканите. На първо място обект на изучаване са отношенията между православни християни и османската власт. Те за изследвани от гл. т. на отношението на православните към шериатския съд, може би най-важната институция на властта в провинцията, отношение, което ни позволява да говорим и за степента на и желанието им за интеграция, за „гъвкавостта" им в отношението към чуждата власт и религия, дори когато това е изрично забранено от духовните им водачи. На последния проблем са посветени две от главите в тази част. В отделна глава (непубликувана преди), са изследвани всички тези въпроси, но с оглед на евреите на Балканите, през същия период, което позволява и сравнения между поведението на двете общности. Последните две глави са посветени на проблеми от голяма важност и за двете общности - проблемите на ислямизацията, в случая насилствената, и на политиката на османската власт спрямо немюсюлманския храм.
Всички тези проблеми са  изследвани на базата на османски (тапу тахрир дефтери, кадийски сиджили, наративни източници) и разнообразни домашни извори, пътешественическа литература.

І. Приноси
А. Книги.
Б. Редактор, съставител и автор на предговор.
В. Студии и статии 1993-2004; 2005-20011.

ІІ. Цитирания
А-Б. Книги
В. Редактор, съставител и автор на предговор
Г. Студии и статии 1989-1997, 1999-2004, 2005-2011.

I. 1989 - непубликувана докторска дисертация Кадийската институция на Балканите, ХV-ХVІІ век София: Институт по балканистика.

II. Книги

1. War and Peace in Rumeli, 15th to beginning of 19th century, Analecta Isisiana C (Istanbul: The Isis Press, 2008 ISBN 978-975-428-358-7), 332 p., ISBN 978-975-428-358-7; 2nd ed. 2011: ISBN 978-1-61719-151-0 Publisher: Gorgias Press & The Isis Press http://www.gorgiaspress.com/bookshop/pc-57370-121-gradeva-rossitsa-war-and-peace-in-rumeli.aspx

2. Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: Institutions and Communities, Analecta Isisiana LXXVI (Istanbul: The Isis Press, 2004), 368 p., ISBN 975-428-271-4; 2nd ed.  2010: ISBN 978-1-61719-133-6 Publisher: Gorgias Press & The Isis Press http://www.gorgiaspress.com/bookshop/pc-57352-154-gradeva-rossitsa-rumeli-under-the-ottomans-15th-18th-centuries.aspx

III. Редактор, съставител и автор на предговор

1. История на мюсюлманската култура по българските земи (София: МЦПМКВ, 2001 ISBN 954-8872-31-5), 670 с.

2. (със С. Иванова), Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания, (София: МЦПМКВ, 1998 ISBN 954-8872-13-7 (т.2)), 590 с.

IV. Студии и статии[2].

   2012

1. [студия] "A kadi court in the Balkans: Sofia in the seventeenth and early eighteenth centuries", in: Chr. Woodhead (ed.), The Ottoman World (London: Routledge, 2012, ISBN: 9780415444927), 57-71.

2. [студия] "Conversion to Islam in Bulgarian Historiography", in J. Nielsen (ed.), Religion, Ethnicity and Contested Nationhood in the Former Ottoman Space (Leiden: E.J. Brill, 2012, ISBN 9789004211339), 187-222

   2009

3. [студия] "Between the Hinterland and the Frontier: Ottoman Vidin, fifteenth to eighteenth century," in A. Peacock (ed.), The Frontiers of the Ottoman World. Proceedings of the British Academy, vol. 156 (Oxford: Oxford University Press, 2009, ISBN 10: 0197264425), 331-351.

4. [енциклопедична статия] "Adakale", Encyclopaedia of Islam 3rd ed (Leiden: Brill, 2009 Part 3, ISBN-13 (i)The ISBN (International Standard Book Number) has been changed from 10 to 13 digits on 1 January 2007: 9789004181304), 37-39.

   2008

5. [студия] "За немюсюлманите и техните храмове в османските владения: някои наблюдения върху процедурите по получаване на разрешения за ремонт и поправка на немюсюлманските култови сгради през пред-Танзиматския период", В: Св. Иванова (съст.), Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева, Част 1 (София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2008, ISBN 978-954-07-2713-4), 126-163,.

6. [студия] "Orthodox Christians and Ottoman Authority in late-seventeenth-century Crete", in: A. Anastasopoulos (ed.), The Eastern Mediterranean under Ottoman Rule: Crete 1645-1840, Halcyon Days VI (Rethymno: Crete University Press, 2008 ISBN 978-960-524-271-8), 177-201.

7. [енциклопедични статии] а.‘Alemdar Mustafa Pasha", б.‘Ali Pasha of Tepelen", в.‘Bulgaria", г.‘Bulgarian National Awakening", д.‘Bulgarian Orthodox Church", е.‘Danube Province", ж.‘haydud", з.‘Osman Pazvantoglu", in G. Agoston and Br. Masters (eds), Encyclopaedia of the Ottoman Empire (Facts-on-File: 2008 ISBN-10: 0816062595; ISBN-13: 978-0-8160-6259-1.), 29-30, 37, 99-102, 102-103, 103-104, 172-173; 252, 447-448.

   2007

8. [студия] "On ‘Frenk" Objects in Everyday Life in Ottoman Balkans: the Case of Sofia, mid-17th- mid-18th centuries", in: Relazioni Economiche tra Europa e mondo islamico, secc. XIII-XVIII/ Europe"s Economic relations with the Islamic World, 13th-18th centuries, Atti della "Trentottesima Settimana di Studi, Fondazione Istituto Internazionale di Storia Economica "F. Datini", Prato, 1-5 Maggio 2006, a cura di S. Cavaciocchi (Prato:Datini, 2007 ISBN 88-00-72239-3), 769-799.

9. [студия] "Secession and Revolution in the Ottoman Empire: Osman Pazvantoglu and Rhigas Velestinlis," in A. Anastasopoulos and E. Kolovos (eds), Ottoman Rule and the Balkans, 1760-1850, Conflict, Transformation, Adaptation, Proceedings of an international conference held in Rethymno, Greece, 13-14 December 2003 (Rethymno: University of Crete, Department of History and Archaeology, 2007 ISBN 978-960-88394-4-1), 73-94.

10. [справочни статии] „Ислямът по българските земи", „Шейхюлислям", „Кадия", в: С. Евстатиев (съст.), Ислямът. Кратък справочник (София: ЦИИП-Изток-Запад, 2007, 2ро разширено изд., ISBN 978-954-321-370-2, 1во изд. 2006), 92-98, 219-220, 100-104.

   2006

11. [студия] "On Judicial Hierarchy in the Ottoman Empire: the Case of Sofia from the Seventeenth to the Beginning of the Eighteenth century," in M. Masud, R. Peters, D. Powers (eds), Dispensing Justice in Islam: Qadis and their Judgments (Leiden-Koln: Brill, 2006 ISBN 1384-1130/ 90 04 14067 0), 271-298.

12. [студия] "On Zimmis and Their Church Buildings: Four Cases from Rumeli", in E. Kermeli and O. Ozel (eds), The Ottoman Empire: Myths, Realities and "Black Holes". Contributions in Honour of Colin Imber (Istanbul: The Isis Press, 2006 ISBN  975-428-322-2), 203-37.

13. [студия] "Villagers in International Trade: The Case of Chervena Voda, Seventeenth to the beginning of Eighteenth Century", special issue: E. Boyar and K. Fleet (eds), The Ottomans and Trade Oriente Moderno, n.s. XXV/1, 2006, 1-20; по-кратка версия на български език: "Селяни в международната търговия: Червена вода, ХVІІ-нач. на ХVІІІ в.", в: Алманах за историята на Русе, т. IV (Русе, 2002, ISSN 1312-0980), 92-112;

14. [Рецензия на] A. Minkov, Conversion to Islam in the Balkans. Kisve Bahasi Petitions and Ottoman Social Life, 1670-1730 (Leiden-Boston: Brill, 2004), в: Islam and Christian-Muslim Relations, vol. 17, No 3, 2006, 376-377.

   2005

15. [студия] "Osman Pazvantoglu of Vidin: Between Old and New", Princeton Papers: Interdisciplinary Journal of Middle Eastern Studies, vol. XIII, 2005, 115-161, публикувана и в: F. Anscombe (ed.), The Ottoman Balkans, 1750-1830 (Princeton: Markus Wiener Publishers, 2006 ISBN 1-55876-383-X), 115-162.

16. [студия] "Towards the Portrait of "the Rich" in Ottoman Provincial Society: Sofia in the 1670s," in A. Anastasopoulos (ed.) Provincial Elite in the Ottoman Empire, Halcyon Days in Crete V. A Symposium Held in Rethymno, 10-12 January 2003 (Rethymno: Crete University Press, 2005 ISBN 960-524-216--8), 149-199.

17. [студия] "On the Judicial Functions of Kadi Courts: Glimpses from Sofia in the Seventeenth Century," Wiener Zeitschrift zur Geschichte der Neuzeit, 5/2, 2005, 15-43.

18. [студия] "The Ottoman Balkans - a Zone of Fractures or a Zone of Contacts?," in A. Bues (ed.) Zones of Fracture in Modern Europe: the Baltic Countries, the Balkans, and Northern Italy, Zone di frattura in epoca moderna: il Baltico, i Balcani el"Italia settentrionale (Wiesbaden: Harrassowitz Verlag, 2005 ISBN 3-447-05119-1), 61-75.

   2004

19. [студия] "Jews and Ottoman authority in the Balkans: the cases of Sofia, Vidin and Ruse, 15th-17th centuries", in R. Gradeva, Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: Institutions and Communities, Analecta Isisiana LXXVI (Istanbul: The Isis Press, 2004 ISBN: 978-1-61719-133-6), 225-285.

   2002

20. [студия] "On Kadis of Sofia, 16th-17th centuries", special issue: J. Schmidt (ed.), Essays in Honour of Barbara Flemming, I, Journal of Turkish Studies, 26/ I, Harvard University, 2002, 265-292.

21. [студия] "Shipping along the lower course of the Danube (end of the 17th century)," in: E. Zachariadou (ed.), The Kapudan Pasha. His Office and His Domain. Halcyon Days in Crete IV. A Symposium Held in Rethymno, 7-9 January 2000 (Rethymno: Crete University Press, 2002 ISBN 960-524-151-X), 301-323.

22. [студия] "Administrative system and provincial government in the Central Balkan territories of the Ottoman empire, 15th century", in H. C. Guzel, C. C. Oguz, and O. Karatay (eds), The Turks, vol. 3, Ottomans (Ankara: Yeni Turkiye Publications, 2002, ISBN 975-6782-58-7; 975-6782-55-2), 498-507/ "Orta Balkanlar"da Osmanl? Idari Sistemi ve Tasra Idaresi (XV. Yuzy?l)", in: H. Guzel, K. Cicek, S. Koca (eds), Turkler, Ct. 9 (Ankara: Yeni Turkiye Yay?nlar?, 2002, ISBN 975-6782-33-1; 975-6782-42-0), 916-925/ по-ранна и кратка версия на български език, "Административна система и провинциално управление в българските земи през ХV век", в: Б. Райков и др. (съст.), Българският петнадесети век (София: НБКМ, 1993, ISBN 954-523-004-5), 39-52.

   2001

23. [студия] "War and Peace along the Danube: Vidin at the end of the seventeenth century", special issue: K. Fleet (ed.), The Ottomans and the Sea, Oriente moderno, n.s. XX/1, 2001, 149-175/ разширена версия на български език: "Война и мир по Долния Дунав: Видин в края на ХVІІ - началото на ХVІІІ век", в: Св. Елдъров (съст.). Балканите между мира и войната. Сборник научни изследвания, Българска историческа библиотека, т. 4 (София: Иврай, 2002, ISBN 954-90684-8-X), 84-114.

24. [студия] (в съавторство със Св. Иванова), "Researching the Past and the Present of Muslim Culture in Bulgaria: the "popular" and "high" layers", Islam and Christian-Muslim Relations (Birmingham), 12/ 3, July 2001, 317-337/ по-ранна версия на български език: "Въведение. Изследване на историята и съвременното състояние на мюсюлманската култура по българските земи - народен и висок пласт," в: Градева, Р. и С. Иванова (съст.), Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания (София: МЦПМКВ, 1998, ISBN 954-8872-13-7 (т.2)), 9-53.

25. "In memoriam. Prof. Strashimir Dimitrov," Etudes balkaniques, 2001/1, 171-176.

26. [студия] "Турците в българската книжнина, ХV-ХVIII век", в: Н. Аретов и Н. Чернокожев (съст.), Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха, т. 1 (София: Институт за изследване на интеграцията & Фондация Отворено общество, 2001, няма обозначен ISBN), 112-134.

   2000

27. [студия] "Apostasy in Rumeli in the Middle of the Sixteenth Century", Arab Historical Review for Ottoman Studies, Zaghouan, Tunisia, vol. 22, September 2000, 29-73/ кратка версия на български език: "Към въпроса за религиозната атмосфера в Османската империя: София в средата на ХVІ век", в: Б. Христова и др. (ред.). Българският шестнадесети век (София: НБКМ, 1996 ISBN 954-523-025-8), 149-185.

   1999

28. [студия] "The Activities of a Кadi Court in 18th-century Rumeli: The Case of Hacioglu Pazarcik", special issue: K. Fleet (ed.), The Ottoman Empire in the Eighteenth Century, Oriente Moderno, n.s. XVIII/1, 1999, 177-190.

29. [студия] "Ottoman and Bulgarian Sources on Earthquakes in Central Balkan Lands (17th-18th centuries)," in: E. Zachariadou (ed.), Natural Disasters in the Ottoman Empire. Halcyon Days in Crete III. A Symposium Held in Rethymno, 10-12 January 1997 (Rethymno: Crete University Press, 1999 ISBN 960-524-092-0), 55-65; публикувана и на турски език: E. Zachariadou (ed.), Osmanl? Imparatorlugu"nda Dogal Afetler (Ankara: Tarih Vakf? Yurt Yay?nlar?, 2001 ISBN 975-333-150-9), 59-71.

30. [студия] "Кадийският съд в българските земи (XV-XVIII в.)", в: М. Радева (съст.). Българското общество, XV-XVIII в. (София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 1999 ISBN 954-07-0750-1), 162-204.

   1997

31. [студия] "Orthodox Christians in the Kadi Courts: The Practice of the Sofia Sheriat Court, Seventeenth Century", Islamic Law and Society, 4/1, 1997, 37-69.

   1996

32. [статия] "Turks in Eighteenth-Century Bulgarian Literature: Historical Roots of Present-Day Attitudes in Bulgaria", The European Legacy: Toward New Paradigms, MIT, I/ 2, 1996, 421-426.  

33. [справочни статии] „Тугра", „Ферман", „Хас", в Енциклопедия България, т. 7 (София: БАН, 1996 ISBN 954-8104-01-6), 98, 180, 252.

   1995

34. [студия] "Turks and Bulgarians, Fourteenth to Eighteenth Centuries", special issue: I. Beller-Hann and K. Fleet (eds), European Perception of the Ottomans, Journal of Mediterranean Studies, 5/ 1, 1995, 173-187; [статия] кратка версия: "Българи и турци, XV-XVIII в.", в: Н. Данова и др. (съст.), Представата за „другия" на Балканите (София: БАН, 1995, ISBN 954-430-287-5), 47-54.

   1994

35. [студия] "Ottoman Policy Towards Christian Church Buildings", Etudes balkaniques, Sofia, 1994/4, 14-36.

   1993

36. [студия] "За правните компетенции на кадийския съд през ХVІІ век", Исторически преглед, 1993/№ 2, 98-120.

   1990

37. [студия] "О некоторых проблемах формирования османской системы управления (XIV - нач. XVI вв.)", в: С. Орешкова и др. (ред.), Османская империя: государственная власть и социально-политическая структура (Москва: Мысль, 1990), 40-65.

   1989

38. [студия] "Налагане на кадийската институция на Балканите и нейното място в провинциалната администрация, ХІV-нач. на ХVІ в.", Балканистика, т. 3, 1989, 33-52.

   1988

39. [справочна статия] „Тимар", в Енциклопедия България, т. 7 (София: БАН, 1988), 658.

V. Преводи

1. E. Radushev, S. Ivanova, R. Kovachev (compilers), Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part I - Registers, Sofia: NBKM, IMIR, IRCICA, 2003 (превод на английски език), 350 p.

2. M. Kiel, Art and Society in Bulgaria under Turkish Rule, Van Gorcum/ Assen, 1984, превод на български език: М. Кил, Изкуство и общество в България през турския период (София: Любомъдрие-Хроника, 2002), 319 с.

3. E. Radushev and R. Kovachev (compilers), Inventory of Registers from the Istanbul Ottoman Archive at the General Directorate of the State Archives of the Republic of Turkey, Sofia: NBKM, 1996 (превод на английски език), 170 р.

4. St. St. Cyril and Methodius National Library. Tetraevangel?a and Qur" ans. CD-ROM. English translation of The Qur" an part. 1995 (превод на английски език).

5. The Holy Qur"an Through the Centuries. A Catalogue of the Exhibition of Manuscripts and Printed Editions Preserved in SS Cyril and Methodius National Library, Compiled by A. Stoilova & Z. Ivanova. Sofia, 1995 (превод на английски език) 64 p.

6. Пътеписите на Джон Бърбъри и Джон Ковъл, в: М. Тодорова (съст.), Английски пътеписи за Балканите, края на ХVІ-30те години на ХІХ в. (София: Наука и изкуство, 1987), 143-170, 194-262.

[1] Списъкът обхваща само научни трудове на автора - книги, студии и статии, по изключение други публикации. Разделението на студии и статии е механично; според стандарта то е базирано на обема на съответната публикация - повече или по-малко от 20,000 знака.

[2] Публикациите под № 37 и 38 са пряко свързани с дисертационния труд и са включени в автосправката за защитата му, поради което няма да бъдат обхванати в Приложения 2 и 3, освен при цитиранията.

Документи, свързани с конкурса за "доцент" по специалност 05.03.04 "Нова и най-нова обща история", професионално направление 2.2. "История и археология" за нуждите на Института за балканистика, секция "Балканите ХV-ХІХ в.", с единствен кандидат главен асистент д-р Росица Градева.

Документи на гл. ас. д-р Росица Градева
Рецензии и становища:

• Рецензия на проф. дин Цветана Георгиева
• Рецензия на проф. дин Иван Тютюнджиев
• Становище на проф. дин Рая Заимова
• Становище на проф. д-р Стоянка Кендерева
• Становище на доц. д-р Симеон Евстатиев
• Становище на доц. д-р Стефка Първева
• Становище на доц. д-р Пламен Митев

Списък на публикациите
Справка за научни приноси и забелязани цитирания
Резюмета на трудовете на гл. ас. д-р Росица Градева съгласно изискванията на чл. 27 (1) от ЗРАСРБ за заемане на академичната длъжност "доцент".

№ 51

Taseva, L. Wortbildungstendenzen in den sudslavischen Versionen der Synaxarien zum Triodion. - In: Darъ slovesny. Festschrift fur Christoph Koch zum 65. Geburtstag. Hrsg. von Wolfgang Hock und Michael Meier-Brugger. Munchen, 2007, 277-287.

ISBN 978-3-86688-009-2 // ISSN 3-86688-009-X

Обект на лингвистичен анализ са четирите основни разновидности на триодните синаксари за Великия пост - Закхеев превод A, Търновска редакция Т, сръбски превод D и превод C. Представят се количествено-статистически наблюдения върху предаването на гръцките двукоренни думи и префикси, като се привлича съпоставителен материал и от по-стари преводни текстове. По отношение на гръцките композита се потвърждава общата за преводите от XIV в. тенденция към формална идентичност. Четирите версии се отличават обаче по степеннта на ангажираност спрямо изходните модели - най-висока е тя при Закхеевия превод, а най-ниска в сръбския превод D. По отношение на префиксалната еквивалентност отново най-близо до гръцките образци стои Закхеевият превод, споделяйки тази тенденция с другите, свързани с Атон текстове. В Търновската редакция въздействието на вековните традиции на книжовния език изглаждат някои крайности на Закхеевия превод. Останалите два превода на синаксарите третират, подобно на текстове от IX-X в., по-свободно словообразувателните модели от оригинала. Разновидностите на триодните синаксари се различават и по набора от предпочитани от тях съответствия за дадени гръцки префикси: Закхеевият превод и неговата Търновска редакция показват по-голяма предсказуемост на славянското съответствие, в превод C се използват повече разноообразни корелати, а превод D демонстрира най-малко обвързаност на даден гръцки с даден славянски префикс. Накрая се заключава, че средновековните преводачески центрове на Балканите се различават по своите преводачески принципи и техники и че следващите проучвания би трябвало да установят такива особености, които имат атрибуираща стойност за отделните школи през XIV в.

№ 52

Йовчева, М., Тасева, Л. ТЬЛО - една забравена лексема от старобългарския книжовен език. - Българска реч, 2007, № 2, 52-62.

ISSN 1310-733X

Лексемата тло/tlo е позната на повечето от съвременните славянски езици, но не е засвидетелствана в българските говори и не е намерила място в съвременния български книжовен речник. Обаче според историческите лексикографски справочници съществителното тьло ‘земя, почва, под" е присъствало в средновековната ни книжнина. Въз основа на съхранените писмени свидетелства се изяснява мястото на тази лексема в старобългарския език, нейните семантични нюанси и контекстуалната обвързаност на тяхната употреба в средновековната книжнина. Хронологическият диапазон на текстовете, в които се среща думата, обхваща предимно преводи, възникнали след Кирило-Методиевата епоха, но преди падането на Първото българско царство под византийска власт. Учителното евангелие на Константин Преславски и преводи с преславска атрибуция свидетелстват, че през IX-X в. лексемата тьло и нейни производни са се употребявали в говорите на Източна България, откъдето са навлезли и в книжовния старобългарски език.

№ 53

Тасева, Л. Лексикалното наследство на Преславската школа в две версии на триодните синаксари от XIV век - В: Преславска книжовна школа. Т. 10. 2008. Сборник с доклади от IV международен симпозиум Преславска книжовна школа, Варна 21-24 септември 2007. Шумен, 2008, 346-363.

ISBN 978-954-577-492-8

Обект на изследване са две среднобългарски версии на сбирката от четива за празниците от Великопостния и Петдесетнишкия цикъл, приписвана на византийския писател Никифор Калист Ксантопулос. Въз основа на съпоставително проучване на лексикалните разночетения между Закхеевия превод, който се свързва с атонската редакция на богослужебните книги, и възникналата на негова основа Търновска редакция, се изяснява степента на обвързаност на двете текстови разновидности с традициите на Преславската книжовна школа. При анализа на резултатите се привличат съпоставителни данни от изследвания върху широк кръг преводи от старобългарската епоха - богослужебни и библейски книги, а също и от XIV в. Правят се следните изводи: 1) Гръцките заемки в Закхеевия превод се подлагат на последователна замяна със славянски еквиваленти, като по този начин се продължава и даже задълбочава една тенденция, характерна за преславската книжнина - стремежът към ограничаване на чуждоезиковия словен инвентар. Обратно, в Търновската редакция се толерират вече навлезлите и утвърдени в книжовния език гръцки думи, което пък съответства на характерния за нея традиционализъм. 2) Двете среднобългарски версии на триодните синаксари показват балансирана употреба на маркирания лексикален материал от славянски произход, без явно предпочитание към кирилометодиевизми (охридизми) или преславизми. Основната причина за тази равнопоставеност, трябва да се търси в няколковековния развой на българския книжовен език, довел до заличаване на и без това не абсолютната лексикална дихотомия между двата старобългарски духовни центъра. Подобно на други нововъзникнали през четиринадесетото столетие оригинални и преводни съчинения разгледаните синаксарни текстове свидетелстват, че през тази епоха споменът за вътрешните граници в рамките на старобългарското словно богатство е избледнял, а то самото се трансформирало в единно книжовно-езиково градиво.

№ 54

Тасева, Л. Именуването в средновековна Македония - XXXIV научна конференциjа на XL меѓународен семинар за македонски jазик, литература и култура (Охрид 13.-30. VIII 2007). Лингвистика. Скопjе, 2008, 223-235.

ISBN 978-9989-43-260-6

Разглеждат се лични имена и прозвища от средновековна Македония, засвидетелствани във византийски и сръбски владетелски грамоти, данъчни описи и манастирски типици от XIII до XV в. Извършеният анализ позволява да се направят следните заключения:

В етимологически план средновековният антропонимикон на православните славяни в Македония и изобщо на Балканите е ясно доминиран от родното езиково градиво. Християнската номенклатура присъства ограничено, а албанските и влашките имена се използват само в съответните етнически групи. Последните се намират под силен славянски асимилационен натиск и затова често явление е комбинация на славянско лично име с албански или влашки патроним, докато обратното е изключение.

В семантичен план при първичното именуване - т.е. на новороденото в рамките на семейния кръг - се наблюдава трайна приемственост спрямо наследената от векове именна система. Това битово равнище се е оказало особено устойчиво спрямо христианизацията. От една страна, обяснениято се свързва с консерватизма на патриархалното семейство, където подновяването на имената на по-предната генерация или на други важни представители на рода е било честа практика. От друга страна, причините могат да се търсят в значението, отдавано на името като своеобразно пожелание към новороденото и неговите близки. Следствие от това разбиране, а вероятно и от отслабената роля на езическите апотропеични схващания, в антропонимикона на средновековното славянско селище доминират етимони за положителни качества. Поради своята семантична непрозрачност за средновековния славянин християнските имена на са били в състояние да отговорят на това изискване. При вторичното именуване, т.е. при даването на прозвище в рамките на социума, на преден план излизат реалните качества на идивида - външни и вътрешни, чрез които той се отличава от останалите членове на дадената група. Затова при прякорите преобладават етимони, изтъкващи някакъв външен дефект на именувания, характерна особеност в неговото поведение или напомнящи за някаква екстремна случка от живота му.

№ 55

Йовчева, М., Тасева, Л. Атонска книжовна реформа. - В: История на средновековната българска литература, Съставител А. Милтенова. София, 2008, 510-519.

ISBN 978-954-321-466-2

Статията обобщава изследванията върху това важно явление в историята на българската литература. Изясняват се главните предпоставки за него: променена културноисторическа ситуация във Византия, нови книжовни потребности, свързани с въвеждането на Йерусалимския устав, разнобой в битуващите литургически и паралитургически книги, подложени на обогатяване и несистемно редактиране в течение на 4-5 века. Въз основа на историческите, текстологическите и литургическите източници, по които се съди за реформата, се защитава нейното хронологизиране в рамките на столетието от втората половина на XIII до средата на XIV в. Обстойно се разглеждат целите, същността и равнищата на реализация на Атонската редакция, като се подчертава, че тя следва общия модел на богослужебните реформи в славянския свят, изразяващ се в преработване на наследените състави, но се различава от тях по своя обхват и дълбочина. Засяга се въпросът за отношението към старобългарските протографи. Специално внимание е отделено на езиковите аспекти на редакторската работа на Света гора, съгласувани с водещия стремеж да се приведе славянският текст в пълно смислово и възможно най-голямо формално съответствие с гръцкия оригинал.

№ 56

Тасева, Л., Йовчева, М. Преводната литература през XIV в. - В: История на средновековната българска литература, София, 2008, 553-568.

ISBN 978-954-321-466-2

Статията е пръв опит за концептуално осмисляне на преводния поток през XIV в. като литературно и културно явление. Изтъква се, че подборът, характерът и обликът на новопреведените текстове се формират под въздействието на няколко културноисторически обстоятелства: укрепнала държавност, затвърждаване на наследения от предходните столетия плурализъм на книжовните центрове, повишено равнище на християнската образованост, разпространение на исихазма и окончателно налагане на Йерусалимския устав в богослужебната практика. Отражението на тези фактори се проследява в различни прояви на книжовния процес: допълваща се, понякога дори дублираща се книжовна дейност в атонските обители и столичните скриптории; тясно обвързване на жанрово-тематичния подбор на превежданите текстове с нуждите на държавната институция и изискванията на новия църковен устав, унифициране и кодификация на съставите; рецепция на творби от или за видни исихасти; разширяване на кръга на превежданите автори и навлизане на нови типове текстове, съответстващи на повишеното равнище на християнската образованост. Обобщава се, че в областта на преводната литература XIV век бележи един от най-значимите и продуктивни периоди на византийско-славянски културен обмен. По своя обем преводната продукция на това столетие е съпоставима с тази от Златния век на българската книжнина, а по своя жанров диапазон и авторски обхват тя далеч надхвърля неговите хоризонти.

№ 57

Тасева, Л. Езикът на книжнината през XIV век. - В: История на средновековната българска литература. София, 2008, 569-574.

ISBN 978-954-321-466-2

В статията се обобщава състоянието на научните изследвания по темата и се прави опит за осмисляне на фактите с оглед на влиянието на комплекса от различни фактори. Като вътрешни (системноезикови) се определят въздействията на няколковековната традиция на старобългарската книжoвна норма и на живата българска реч. Външните (културно­историческите) фактори обхващат: църковно-институционалния характер на въвеждането на Йерусалимския устав и на свързаните с него богослужебни и небогослужебни текстове, исихастката идеология с нейното подчертано внимание към словесния изказ, постоянните преки контакти с византийската литература и в частност езиковия облик на превежданите съчинения. Тезата, че в езика на официалната литература през XIV в. се преплитат няколко в известна степен противоречиви тенденции - към елинизация, към архаизация и към актуализация (съобразяване със съвременната българска реч), се аргументира данни на различни езикови равнища - графично-правописно, граматично и лексикално, почерпани от наблюденията на различни учени върху различни текстове от това столетие. Изтъква се, че докато стремежът към елинизация и архаизация доминира в езика на високата литература, елементите от живата реч се наблюдават много по-често в светските низови текстове. Първата линия намира своето трайно продължение в нормите на църковнославянския език от следващите няколко века, а на втората - в българската дамаскинарска литература.

№ 58

Тасева, Л., Рабус, А. Преводачески и преписвачески грешки в славянската ръкописна традиция на Книгата на пророк Иезекиил. - В: Средновековието в огледалото на един филолог. Сборник в чест на Светлина Николова. (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 18). София, 2009, 136-151.

ISSN 0205-2253

Статията предлага пълен преглед на грешките в ръкописната традиция на най-ранния пълен славянски превод на Книгата на пророк Иезекиил, като се търсят причините за тяхната поява. Наблюденията се основават на двата запазени среднобългарски ръкописа и девет преписа от източнославянския клон. Обособяват се няколко групи неточности. Първата обхваща общите за всички славянски свидетели грешки. Фактът, че само малка част от тях намира обяснение чрез графичните особености на гръцките форми, доказва високото качество на първоначалния старобългарски превод. Останалите неточности указват за обърквания на славянска почва, които са възникнали преди разделянето на двата клона. Втората, най-многобройна група, включва грешките само в двата южнославянски преписа. Незначителното количество примери от третата група - неточности, характерни само за руските преписи - говори, че в текстологическо отношение източнославянският клон е много по-надежден източник за реконструиране на първоначалния старобългарски превод, отколкото южнославянският. Данните за четвъртата група грешки, които са специфични за отделните ръкописи, също подкрепя това становище. Едно от възможните обяснения се свързва с различната позиция на южнославянските и източнославянските кописти спрямо езика на преписвания текст като „жива категория" или „сакрализирана книжовна норма".

Типологията на описаните грешки потвърждава и допълва известните механизми на корумпиране на текста при превод от гръцки или при тиражиране в славянска среда. Регистрираните преводачески грешки не указват за превод чрез диктуване, защото за всички неточности може да се намери графична мотивация в особеностите на византийския минускул. Преписваческите грешки свидетелстват също за предимно визуален генезис на объркванията. Затова се обобщава, че данните от текстовата традиция на Книгата на пророк Иезекиил подкрепят по-скоро тезата за зрително отколкото тази за слухово общуване с тиражирания текст на славянските преводачи и преписвачи през Средновековието.

№ 59

Taseva, L. Die jambischen Verse zu den beweglichen Festen der Grossen Fastenzeit und der Osterzeit in den Sammlungen fur gottesdienstlichen Gebrauch. - In: Bibel, Liturgie und Frommigkeit in der Slavia Byzantina. Festgabe fur Hans Rothe zum 80. Geburtstag. Herausgegeben von Dagmar Christians, Dieter Stern und Vittorio S. Tomelleri. Munchen-Berlin, 2009, S. 329-344.

ISBN 978-3-86688-066-5 / 3-86688-066-9

Обект на статията е рецепцията на календарните двустишия на Христофор Митиленски за подвижните празници от Триодния цикъл в южнославянската книжнина. Те се разпространяват в две сбирки - Стишен пролог и триодни синаксари. След преглед на състава на стиховете в различните групи славянски и византийски източници се представят резултатите от извършената текстологична съпоставка. Проведеният анализ дава основание за изводи в няколко посоки: 1) По отношение на преводаческата техника и качеството на разгледаните версии - най-много неточности и грешки са регистрирани в българския превод на Стишния пролог, версия As и превод D на триодните синаксари, по-вярна на оригинала остава версия Ax, a най-прецизен в намирането на точни речникови съответствия на думите и в пресъздаването на тяхната граматична форма и словообразувателна структура е превод C; 2) По отношение на рецепционните механизми - при самостоятелните преводи на синаксарната сбирка C и D, стиховете се превеждат наново заедно с наративния текст, нов превод на стиховете се извършва и при редактиране на съществуващ превод с доказано ползване на гръцки оригинал (версия Ax), а когато редакционната работа се извършва без справка с гръцки (версия As), стишният материал се извлича от вече съществуващ славянски източник; 3) По отношение на рецепционните пътища и текстовата традиция - наличието на четири самостоятелни южнославянски превода на стиховете за подвижните празници подкрепя характеристиката на рецепцията на византийската литература на Балканите като сложен многослоен процес, който не само обхваща различни повече или по-малко интензивни етапи, но и се осъществява чрез различни, често паралелни потоци.

№ 60

Тасева, Л. Грешки и несинонимни разночетения в българския и сръбския превод на проложните стихове за месец март. - В: Црквене студиjе, 6, 2009, 215-233.

ISSN 1820-2446

Обект на съпоставително проучване в статията са проложните стихове за месец март, засвидетелствани във възникналите през XIV век две южнославянски разновидности на Стишния пролог - българска и сръбска. Вниманието се съсредоточава върху един от многобройните възможни изследователски аспекти - грешките и несинонимните разночетения, тъй като те дават надеждна информация относно степента на зависимост или независимост между два преводни текста. Извършените наблюдения показват, от една страна, липса на грешки и неточности, които да обединяват сръбската и българската версия, а от друга - наличие на редица несинонимни варианти, чието обяснение се корени в многозначността на съответните гръцки думи. Въз основа на анализираните езикови факти се подкрепя тезата, че двата превода на проложните стихове са плод на две независимо протекли в българска и сръбска среда книжовни инициативи, в резултат от които сред балканските славяни прониква един от важните за църковната практика сборници.

№ 61

Taseva, L., Ivanova, T.1 A project for digital corpus of Slavic lexical variants in translated texts of the 14th Century. - In: Bulgarian-American Dialogues. Sofia, 2010, 408-420.

ISBN 978-954-322-383-1

В статията се представя идеята за изработване на електроннен справочник за лексикалните варианти в преводни текстове от XIV в. Същността на замисъла се илюстрира на базата на два корпуса, които са преведни неколкократно в течение на това столетие - Синаксарите за Триода и Пентикостара на Никифор Калист Ксантопулос и сбирката от химнографски и молебни текстове за индивидуален прочит на монаха Тикара. Анализират се някои методологически проблеми като разграничаването на превод и редакция, състоянието на текстологическите проучвания върху даденото произведение, критическите издания на гръцките оригинали. Посочват се необходимите стъпки и информационни полета при попълване на банката, а също и опциите при търсене. Набелязват се някои очаквани изследователски ползи от подобен електронен справочник.

№ 62

Тасева, Л. Хилендарският сборник № 416 като свидетел за книжовните тенденции през XVII в. - В: Пэние мало Геwргию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. София, 2010, 418-435.

ISBN 978-954-91538-8-0

Обект на изследване от няколко филологически ракурса е сръбският ръкопис № 416 от сбирката на Хилендарския манастир. Неговият компилативен състав и разнородната текстологическа принадлежност на съдържащите се в него триодни синаксари свидетелстват, че характерната за чети-минеите през XVII в. тенденция към антологизация е засегнала и сборниците с четива за подвижния църковен календар. При това при подбора на текстовете са използвани също и редки ранни версии. Съпоставката на последните четири синаксара от Пентикостарния цикъл в Hil 416 с двадесетина други преписа на Закхеевия превод показва, че разглежданият сборник съхранява съществено редактирана версия на тези четива, при чието изработване е използван активно гръцки оригинал. Въз основа на литературноисторически и текстологически съображения се допуска, че става дума за ранна редакция (може би от XIV в.), която по една или друга причина не е добила широко разпространение в южнославянските скрипторски центрове.

№ 63

Тасева, Л. Рецепцията на Иезекиил 1:1-28 в старобългарската книжнина (езиковo-текстологически ракурс). - В: Международен научен симпозиум „Византия и славяните" по случай 20-годишнината от създаването на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев" към СУ „Св. Климент Охридски". София, 12-14 май 2006 г. (= Годишник на СУ „Св. Климент Охридски". Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев". T. 96 /15/). София, 2011, 227-238.

ISSN 1311-784X

Статията анализира лингвистичните подходи към проблема за наличието или отсъствието на пряка връзка между богослужебния и пълния превод на Стария завет. Въз основа на глава първа от Книгата на пророк Иезекиил се взема отношение към дискусията за приемствеността между двете старобългарски версии на Книгата. Оценява се критично доказателствената стойност на привежданите езиково-текстологически аргументи и се търси баланс помежду им. Проведеният детайлен съпоставителен анализ на съществуващите славянски текстови разновидности с гръцките версии по Септуагинта, Лукиановата редакция, Теодоритовите катени и Профетология водят до няколко заключения. 1) Тълковната версия на Иезекиил в познатия ни днес вид не е просто лексикална и граматична редакция на паримейния текст, а нов превод по небогослужебен византийски източник. 2) Дали негов пряк източник са били византийските теодоритови катени, или друг превод, различен от паримейния, е приведен в съгласие с тях, засега не може да се отсъди. Със сигурност обаче се доказва, че става дума, ако не за директен превод от катените на антиохийския екзегет, то поне за последователно сравняване с тях. 3) В методологическо отношение е важно при оценката на текстологическата зависимост между две преводни версии количествените данни да се интерпретират в съпоставка с гръцкия оригинал/оригинали, а самият процес на превод или редактиране да се осмисля в цялостния контекст на битуването им, включващ различните компоненти на книжовната традиция и литургическата практика.

№ 64

Тасева, Л. Езикът на някои оригинални химнографски творби от IX-X век в статистически ракурс. - В: Зборник на трудови од Меѓународниот научен собир „Свети Наум Охридски и словенската духовна, културна и писмена традиција" (организиран по повод на 1100-годишнината от смртта на св. Наум Охридски). Охрид, 4-7 ноември 2010. Скопjе, 2011, 175-183.

ISBN 978-9989-43-297-2

Обект на статията са шест оригинални канона от IX-X век: за апостол Андрей от Наум Охридски, за св. Аполинарий Равенски и за св. Евтимий Велики от Климент Охридски, за Рождество Христово и за архангел Михаил от Константин Преславски, а също и анонимният Канон за архангел Михаил от Илина книга. Езикът на тези творби се анализира в статистически план и се установява относителният дял на различните части на речта във всяка от тях. Съпоставката на обобщените данни показва както устойчивост на основните параметри, така и известни тенденции, които в количествено отношение диференцират езика на отделните автори. За двата Климентови текста са типични преди всичко честата употреба на прилагателни, значителният дял на съществителните и умереното преобладаване на неличните глаголни форми. Разгледаните канони на Константин Преславски се открояват с най-ограничена употреба на прилагателни и най-изразено предпочитание към нелични глаголни форми. Като характеристики на Наумовия Канон за апостол Андрей могат да се отбележат високата честота на местоименията, по-малкият брой съществителни и определеното доминиране на личните над неличните глаголни форми. Последната тенденция противопоставя единственото доказано химнографско произведение на св. Наум и Анонимния канон за архангел Михаил от Илина Книга на останалите четири анализирани текста, атрибуирани на Климент Охридски и Константин Преславски. Така към изтъкваните вече културноисторически съображения в дискусията за възможното Наумово авторство на Анонимния канон се добавят и лингво-статистическите аргументи за близостта между двете творби.

№ 65

Тасева, Л. Съставът на българския и сръбския Стишен пролог за месец март". - В: Търновската книжовна школa и христианската култура в Източна Европа. Международен симпозиум, Велико Търново 15-17 октомври 2009 г. Търновска книжовна школa. T. 9. Велико Tърново, 2011, 295-313.

ISBN 954-524-339-2 (T9)

Статията продължава сравнителното изучаване на българския и сръбския превод на Стишния пролог по отношение на техния състав. От една страна, изворовата база се разширява с непривлечени досега български и сръбски преписи, а от друга - за пръв път данните от южнославянските източници се съпоставят със сведенията от ръкописната традиция на константинополския синаксар. Проследяват се различия между двата превода по отношение на: календарния им състав, текстовия репертоар и облика на имената. Коригират се редица неточности в досегашните изследвания, а въз основа на разгледания материал се правят следните заключения: 1) И двата превода възхождат към византийски източници от фамилията на Маврикиевия стишен синаксар; 2) Никой от изследваните гръцки ръкописи не се покрива изцяло с единия или другия славянски състав от памети; 3) Двата южнославянски стишни пролога се основават на два различни, макар и много близки по състав гръцки оригинали - СрСП показва значителна близост до Mc от изданието на Delehaye и ръкопис 182 от сбирката на Център „Иван Дуйчев", а БгСП до календара на Cod. Sirmondianum и венецианските печатни минеи. Така тезата за независимия генезис на българския и сръбския Стишен пролог, която досега е аргументирана главно чрез отделни текстови паралели или сравнителен анализ на грешките в превода на стиховете, получава подкрепа и на равнище състав.

№ 66

Тасева, Л. Текстови интерполации в два източнославянски преписа на триодните синаксари. - В: In honorem Catalina Velculescu. La aniversara. Bucaresti, 2011, 369-376.

ISBN 978-973-596-727-7

В статията се разглеждат три текстови вставки, които са засвидетелствани в два източнославянски преписа на триодните синаксари от XVI век - Погодин 482 от РНБ и СТП 367 от Библиотеката на РАН. Търсят се техни съответствия в славянската книжнина и във византийската литература. Специално внимание се отделя на най-обемната интерполация. Установява се, че тя има доста близък паралел в една от византийските версии на Хрониката на Георги Амартол, но същевременно не присъства в нито един от двата средновековни славянски преводa на това съчинение. Изказват се предположения за възможния път, по който текстовият фрагмент е попаднал в двата руски триода.

№ 67

Тасева, Л. Синаксар. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, 622-624.

ISBN 954-430-943-8

Енциклопедичната статия разяснява различните значения на термина синаксар в славистичната медивистика, като същевременно показва непълното семантично съвпадение с употребите му във византинистичната литература.

№ 68

Йовчева, М., Тасева, Л. Срезневски, И. И. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, 729-736.

ISBN 954-430-943-8

Енциклопедична персоналия за приносите на руския учен И. Срезневски с оглед на кирило-методиевистиката и палеославистиката изобщо, снабдена с богата библиографска справка.

№ 38

Тасева, Л. Книжные взаимоотношения между Святой Горой и Тырново в свете текстовой традиции Триодного синаксаря. - В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция в София, 26-28 юни 2003. София, 2004, 185-203.

ISBN 954-616-132-2

Обект на изследване са две среднобългарски версии на триодните синаксари, които са съхранени в български, сръбски, влахо-молдавски и руски преписи от XIV до XVI в. Едната от тях, чиито най-стари източници са Постен триод 23 и Цветен триод 24 от синайския манастир „Св. Екатерина", се свързва със среднобългарския книжовник Закхей Философ и е представена в ограничено количество преписи. Извънредно широкото разпространение на втората версия в южно- и източнославянската книжнина свидетелства за нейния изключително висок авторитет и позволява тя да бъде свързана с дейността на търновските книжовници от втората половина на XIV в. В полза на тази атрибуция говорят и някои езикови черти. На основата на текстологическата съпоставка на четири четива от Постния цикъл се открояват езиковите специфики и преводаческите особености на двете текстови разновидности. Анализът на разночетенията показва, че търновската версия представлява съзнателна редакция на закхеевия текст, при която системно са правени справки в гръцкия оригинал. Този факт противоречи на утвърденото мнение за единството на атонската и търновската редакция на богослужебните книги, хвърля нова светлина върху книжовните взаимоотношения между Света гора и българския столичен град и дава импулси за нова дискусия по тези въпроси.

№ 39

Йовчева, М., Тасева, Л. Божието име Адонаи в книжнината на православните славяни през Средновековието. - В: Jews and Slavs. Vol. 15. Jerusalem-Sofia, 2005, 297-312.

ISBN 954-9787-11-7 (Vol.15)

Въз основа на проучване на славянски ръкописи от XI до XVII в. се установява, че еврейското Божие име Адонаи достига до православните славяни с византийско посредничество чрез две основни групи източници. Първата и основна група обхваща преводите на библейски текстове и цитати, като най-значителен дял сред тях се пада на Книгата на пророк Иезекиил. Първата среща на славяните с името Адонаи се осъществява чрез извършения през последната четвърт на IX в. превод на Паримейника, но най-голямото количество употреби на антропонима са засвидетелствани във възникналия няколко десетилетия по-късно в Преславското книжовно средище пълен превод на Иезекииловото пророчество. Дистрибуцията на това име в гръцките ръкописи и съпоставката им с най-стария запазен славянски препис от последната четвърт на XIV в. в кодекс F.I.461 показва близостта на старобългарския превод до Лукиановата редакция и особено до нейната втора подгрупа, а също и до библейския текст, придружен с коментарите на Теодорит Кирски. Втората група източници за името Адонаи обединява обяснителни, молитвено-заклинателни текстове и списъци на Божествените имена, които се радват на осбено голяма популярност през късното Средновековие.

№ 40

Тaсева, Л. Въпроси около локализацията на третия южнославянски превод на триодните синаксари от XIV век. - В: XXXI научна конференциjа на XXXVII Меѓународeн семинар за македонски jазик, литература и култура (Охрид, 16-17 август 2004 г.). Скопjе, 2005, 203-215.

ISBN 9989-43-218-X

В статията се разисква проблемът за локализацията на третия превод на триодните синаксари (C). При анализа на археографските данни се изтъква затвореният характер на неговата ръкописна традиция, идентифицират се 8 листа от сбирката на Вяземски в РНБ (F 124) като част от друг кодекс в същата библиотека (F.п.I.103 + F.п.I.103а). Накратко се разглежда езикът и преводаческите особености на превода. Поставени в литературноисторическия контекст, изнесените факти позволяват предположението, че мястото на възникване на превода трябва да се търси в днешна Сърбия, Северна Македония или Северозападна България. Изтъкват се аргументи в полза на всяка от трите възможности, а също някои възражения от литературно­историчческо естество спрямо първите две хипотези.

№ 41

Taseva, L., Voss, Ch. Altkirchenslavische Ubersetzungen aus dem Griechischen. - Incontri linguistici, 28, 2005, 101-117.

ISSN 0390-2412

Статията е част от тематичен блок върху актуалните проблеми на палеославистиката и представлява единственото през последните 30 години критично обобщение на състоянието на научните изследвания върху славянската преводна литература през IX-X в. Акцент се поставя върху проучванията от гледна точка на нейните езикови особености и преводачески принципи и техника. Анализират се основните културно-исторически фактори, повлияли върху възникването и формирането на преводния корпус през тази епоха. Характеризират се основните фази, през които минава рецепционният процес: доморавски, моравски, български. Отделя се специално внимание на дискусията около лингвистичните критерии за локализиране на ранните преводи, на постиженията в изясняване на многопосочното въздействие на гръцкия език върху старобългарската книжовна норма, на състоянието на изследванията в областта на старобългарските преводачески школи. Очертават се някои перспективни области за следващи научни дирения като слабо проучената зависимост между жанр и преводаческа техника и отношението между индивидуален преводачески стил и стил на школата.

№ 42

Тасева, Л. ОПЛАЗОСРЬДЪ: Един hapax legomenon от Паримейника. - В: Нэстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. София, 2005, 452-461.

ISBN 954-07-2222-5

Композитумът оплазосрьдъ се среща еднократно само в паримейния превод на Книгата на пророк Иезекиил 2:4 като епитет за недостойните и предизвикващи недоволството на своя Бог синове на Израил. По отношение на семантиката му лексикографите от XIX и XX век нямат съществени разногласия. С оглед на често цитирания негов гръцки паралел от Септуагинта ??????????e?? значението на думата се определя като ’жесток, безсърдечен, високомерен, надменен, арогантен, прекалено горд’. Подробната лексикографска справка и извършеният семантичен анализ показват, че това значение не се покрива изцяло със значенията на основата оплаз- в рамките на нейното словообразувателното гнездо. Частичното несъответствие се изяснява, когато данните от гръцкото критическо издание на тази библейска книга и съвременните познания върху нейната ранна славянска традиция се поставят в широкия контекст на старозаветните преводи през IX-X в. Текстологическите факти говорят, че хапаксът оплазосрьдъ превежда не ??????????e?? от гръцкия Профетологий, както се твърди в лексикографската литература, а ?????????e?? от Лукиановата редакция и следователно неговото значение се съгласува напълно с общата за производните от основа оплаз- семантика.

№ 43

Тасева, Л. Конкорданс на лексикалните варианти в южнославянски многократни преводи: методологически проблеми. - В: Acta palaeoslvica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minceva. София, 2005, 119-127.

ISBN 954-580-177-8

В статията се разяснява същността на идеята за електронна текстологически ориентираната лексикална база-данни от многократно превеждани на Балканите средновековни текстове. Разискват се филологическите проблеми от методологическо естество, които съпътстват нейната реализация: а) необходимост от запазване автономията на отделните текстове; б) трудности при отграничаване на преводните версии, избора на конкретните източници, ексцерпцията и представянето на материала; в) структуриране на информационните нива; г) възможности за използване на досегашните изследвания, включително пълни или частични словоуказатели.

№ 44

Тасева, Л. Единство и многообразие на преводаческите норми през XIV век (По материал от два южнославянски превода на триодните синаксари). - Старобългарска литература, 33-34, 2005, 445-457 [Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина]

ISSN 0204-868X

В статията се разглеждат преводаческите подходи в два южнославянски превода на триодните синаксари от XIV век: свързания с атонската реформа на богослужебните книги превод А, който се приписва на среднобългарския книжовник Закхей, и превод C, който най-общо се локализира към книжовно средище на територията на днешна Западна България, Македония или Източна Сърбия. Съпоставката показва, че макар и двата превода да са ориентирани към точно предаване на формалните особености на оригинала, те възпроизвеждат неговите езикови модели в различна степен (по-независим е превод C), по различен начин и с различни средства. Различно е и отношението на двата превода към предходната книжовна традиция. Докато превод C се ориентира към утвърдените езикови норми на старо- и среднобългарската книжнина, запазвайки отдавна навлезлите гръцки заемки, то в атонския текст на Закхей чуждите думи се заместват с неологизми, създадени чрез калкиране. Неравностойно е представено и старобългарското лексикално наследство в двата превода. Докато атонската версия стои по-близо до лексикалния инвентар от преславската епоха, то превод C се обръща по-често към кирилометодиевския словник. Тези тенденции в своята съвкупност илюстрират не само единството и многообразието в реализацията на преводаческите норми през XIV в., но и възможностите за детайлизиране на представата за връзките между старобългарската и среднобългарската книжовна традиция.

№ 45

Тасева, л. Анонимный сербский переводчик XIV века и его современники (Лексикальная иновативность как признак индивидуального стиля). - In: Iter philologicum. Festschrift fur Helmut Keipert zum 65. Geburtstag. Hrsg. von D. Buncic und N. Trunte. (= Die Welt der Slaven, Sammelbande/Сборники, Band 28). Munchen, 2006, 209-221.

ISBN 978-3-87690-971-4

В статията се обследва наскоро откритият сръбски превод D на триодните синаксари в контекста на останалите три версии на тази сбирка от XIV в. Прави се количествен анализ на индивидуалните разночетения в четирите разновидности, анализират се причините за грешките, отношението към гръцките полисемантични думи, случаите на контекстуален превод и стилистичните предпочитания в превод D. По-нататък неговите лексикални варианти се оценяват в контекста на атонските преводачески традиции. Въз основа на изложените факти се прави извод, че книжовникът, изработил превод D, се отличава от останалите преводачи и редактори на триодните синаксари с ясно изразен индивидуален подход, който се изразява в често пренебрегване на утвърдените в многовековната писмена традиция начини за предаване на гръцките думи в полза на контекстуално уместни съответствия. Резултатът от неговата работа е по-достъпен и близък до живия език текст, който се откроява ясно на фона на формалистическите преводачески тенденции през четиринайстото столетие.

№ 46

Тасева, Л., Йовчева, М. Езиковите образци на атонските редактори. - В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, 2006, 221-240.

ISBN 978-954-524-546-6

Поради отсъствието на преки теоретически обосновки или ръководства за атонската реформа от нейните дейци, главен извор за изясняването на същността й се оказват самите редактирани текстови корпуси. Тяхната интерпретация пряко зависи от подхода на учените към материала (с примат на литургическата или филологическата гледна точка) и от априорните им представи за редакторския процес. Направеният общ преглед на мненията показва, че изказаните в науката становища частично си противоречат или взаимно напълно се изключват. В статията се подлагат на критична оценка твърденията за връщането към Кирило-Методиевите традиции и за съобразяването с живия езиков узус, като се привличат езикови аргументи от широк кръг богослужебни книги, чието редактиране на Света гора е безспорно доказано. Първата теза се отхвърля категорично от анализа на данните, които доказват, че изборът на светогорските книжовници следва не Кирило-Методиевите предпочитания, а се покрива с преславските (в повечето случаи точен еквивалент на гръцките езикови образци). Поредица от примери от различни светогорски текстове поставя под съмнение и тезата за водещата роля на живата езикова практика, тъй като те се отклоняват от нея в полза на уподобяването на гръцкия модел. Заключава се, че в своята работа атонските редактори са следвали комплекс от взаимнообвързани и йерархизирани принципи. Доминиращо значение сред тях заема точното възпроизвеждане на гръцките модели при използване на възможностите, които предлага българският книжовен (а не говорим) език. Или с други думи - образците на атонските езикови строители са заимствани от съвременната византийска книжнина (преди всичко богослужебна), но материалът, от който те са извайвали своите творения, е доставян от богатата родна писмена традиция.

№ 47

Тасева, Л. Параллельные южнославянские переводы Стишного пролога и триодных синаксарей. - Byzantinoslavica, 64, 2006, 169-184.

ISSN 0007-7712

Обследват се съпоставимите преводачески похвати на лексикално и граматично равнище, използвани в атонските и сръбските преводи от XIV век на две сбирки със сходна богослужебна функция - Стишния пролог (според ръкописи Wuk 29 от Берлинската държавна библиотека и НБКМ 1040) и Триодните синаксари (според Цветен триод № 24 от ман. „Св. Екатерина" в Синай и ръкописи № 104 и 105 от манастира Високи Дечани). Резултатите от проведения анализ показват наличие на тенденции, които противопоставят атонските на сръбските преводи на двата текстови корпуса и по този начин очертават някои характерни особености на слабо проучените сръбски неатонски преводачески центрове. Сред тях са например: склонността към контекстуален превод, либералното отношение към гърцизмите с църковно-религиозна семантика, избягване на сложните думи и конструкциите с книжен характер. Подчертава се, че едно обхватно и комплексно филологическо проучване на преводите в сръбските книжовни средища от XIV в. не само би изяснило дали сръбските версии на Стишния пролог и триодните синаксари са възникнали в една и съща преводаческа школа, но и би хвърлило нова светлина върху тази недостатъчно изяснена страна от приноса на средновековна Сърбия в културния обмен между Византия и балканските славяни.

№ 48

Тасева, Л. Переводы Иерусалимского устава и триодных синаксарей у южных славян. - В: Црквене студиjе. Кн. 3. Ниш, 2006, 229-243.

ISSN 1820-2446

Обект на съпоставително изследване в статията са паралелните среднобългарски преводи на Иерусалимския устав (типик) и триодните синаксари, които са пряко свързани с богослужебната реформа от първата половина на XIV век. Разглеждат се преводаческите решения в сферата на лексиката съответно в атонските и търновските им версии, като данните са извлечени от типикарските указания от Първата до Третата неделя на поста и от Синаксара за Първата неделя на поста. Налага се изводът, че по отношение на преводаческата техника на лексикално равнище отсъства пряка обвързаност между възникналите в едно и също книжовно средище версии на двата проучвани текста. Нито атонската, нито търновската версия на триодните синаксари показват зависимост от съответните преводи на Иерусалимския устав, независимо от принципно регламентиращата функция на тази книга. Сходните по същество наблюдения относно новоизводния светогорски Триод водят към заключението, че при езиковото оформяне на всяка една от версиите определящо значение има съотношението между традиционни формули и индивидуални предпочитания на конкретния преводач, а не вариантите в съответния локален превод на Типика.

№ 49

Тасева, Л. Третият южнославянски превод на триодните синаксари (атрибуция на няколко синаксарни текста). - В: Манастир Бањска и доба краља Милутина. Зборник са научног скупа одржаног у Косовскоj Митровици од 22. до 24. септембра 2005. Ниш - Косовска Митровица, 2007, 337-350.

ISBN 978-86-84105-15-0

Обект на статията са четири синаксарни текста (с работно обозначение превод X), предназначени за празниците от Лазарова събота до Великия вторник и съхранени в три безюсови преписа от XIV и XV в. Привеждат се езикови доказателства, че текстовете X са самостоятелен превод в сравнение с известните три версии на същите синаксари - среднобългарския Закхеев превод, Търновската редакция и Сръбския превод D. Съпоставително се анализират преводаческите принципи и техника в текстовата група X, останалите версии на същите четива и в представения само с 9 синаксара от Постния цикъл превод C. Установяват съществени паралели в преводаческите решения на синтактично, лексикално и словообразувателно равнище между превод C и превод X. Редица от лексикалните и граматичните съвпадения между тези две текстови групи, ясно ги противопоставят на останалите разновидности на триодните синаксари. Това позволява да се предположи, че превод C на синаксарите за Постния цикъл и превод X на синаксарите за Лазарова събота, Неделя цветна, Великия понеделник и първата част за Великия вторник са части от един и същ преводен корпус. Отворени остават въпросите за пълния обхват на версията, съставена от текстовете в превод C и X, и за генезиса на тази текстова разновидност - като отделен превод на цялата триодна сбирка с последвало инкорпориране в триодите или като превод на четивата в рамките на някакво редактиране и напасване на славянския Триод към определен гръцки представител на тази книга.

№ 50

Тасева, л. Словообразувателни тенденции в Закхеевия превод на триодните синаксари и неговата Търновска редакция. - В: Св. Евтимий, патриарх Търновски, и неговата духовна мисия в Европа. Осми международен симпозиум, Велико Търново 14-16 октомври 2004 г. (= Търновска книжовна школа 8), Велико Търново, 2007, 345-357.

ISBN 954-524339-2

Обект на изследване са четири версии на Синаксара за Първата неделя на поста - трите независими превода (среднобългарски Закхеев A, сръбски D и превод C) и Търновската редакция на Закхеевия превод (Т). Въз основа на детайлна съпоставка на разночетенията, извлечени от над 20 южнославянски преписа от XIV до XVI в., се обобщават някои характеризиращи особености на Търновската версия, които се отнасят до: степента на възпроизвеждане на словообразувателните модели от гръцкия оригинал; синонимията и иновативността при предаване на едни и същи гръцки думи; отношението към гръцките заемки; близостта до традиционния книжовен речник от предходните столетия и до лексиката на определени жанрове. Така се датайлизира представата за езиковата политика на търновските книжовници и се предоставя нов материал за проучванията върху лингвистичните аспекти на редакционно-преводаческата дейност в столицата на Второто българско царство, свидетелстващ за ориентиране към познатите и утвърдени в предходната традиция гръцко-славянски словни еквиваленти.

№ 13

Тасева, Л. Лемматизация в словарях южнославянских переводных текстов эпохи позднего Средневековья (в поисках компромисса между исторической лингвистикой и филологической прагматикой). - В: Scripta & e-scripta, 6, 2008, 233-268.

ISSN 1312-238X

Обект на анализ в студията са различните подходи при лематизацията на материала в славянско-гръцките и гръцко-славянските речници-индекси към различни средновековни текстове, преведени в южнославянска среда. Обхванатите източници се разпределят в две основни групи - речници към преводи от IX-XI в. и речници към преводи от XIV-XV в. Разглеждат се използваните в тях методики за систематизиране и представяне на лексикалните съответствия, които до голяма степен зависят от предпочитанието, което съставителите на индекси отдават на езиковия факт (реалния препис) или на езиковия конструкт (първоначалния превод), а понякога и на чуждоезиковия оригинал. Подчертава се, че, макар и несъществуващ като материална даденост, реконструираният текст има съществено значение за историческата лексикология и лексикография, тъй като именно чрез него се установяват истинските гръцко-славянски съответствия.

Акцент се поставя върху трудностите, породени от необходимостта да се удовлетворят едновременно принципите на историческата лингвистика и изискванията на филологическата прагматика. Анализират се „конфликтните точки" и възможните компромиси между три основни групи фактори, които определят правилата за структуриране и лематизация на словния материал в зависимост от: а) асиметрията между лексикалните и граматичните системи на езика на оригинала и езика на превода; б) естественият развой на южнославянските книжовни езици през късното Средновековие; в) пригодността на подобни словоуказатели за използване от различни специалисти. С богат илюстративен материал се разискват възможните подходи и решения на: 1) лексикално-семантично равнище - преводачески и преписвачески грешки със или без преосмиляне; 2) граматическо - проблеми, породени от асиметрията между гръцки и славянски и засягащи словосъчетанията, именната и глаголната парадигма; 3) графично-правописно - стремеж към унификация или към отразяване на развоя на отделните славянски езици и локалните книжовни форми. Оценяват се предимствата и недостатъците на различните подходи. В заключение се подчертава се, че редица изследвания и изводи за историята на езика, книжовността и преводаческата техника се основават върху материала от гръцко-славянските и славяно-гръцките речници към отделни текстове. А това от своя страна е сериозен аргумент за необходимостта от широка дискусия по наглед частните въпроси за структурирането и облика на заглавните думи в тези показалци с участието, както на съставители, така и на потребители на двуезичните речници към конкретни преводни съчинения от славянското Средновековие.

№ 14

Тасева, Л., Йовчева, М. Мъчението на св. Александър Римски - един рядък агиографски текст в книжнината на православните славяни. - В: Text - Sprache - Grammatik. Slavisches Schrifttum der Vormoderne. Festschrift fur Eckhard Weiher. Hrsg. J. Besters-Dilger und A. Rabus. (= Die Welt der Slaven. Sammelbande. Сборники. Bd. 39) Munchen - Berlin, 2009, 67-94.

ISBN 978-3-86688-081-8

В тази студия се прави пълна текстологическа съпоставка на сръбския Аверкиев препис (A) на Мъчението на Александър Римски с двата преписа, поместени в Успенския комплект на Великите чети-минеи - мартенски (M1) и майски (M2), с цел да се изясни историята на тази преводна творба в славянската книжнина. Детайлно се анализират разночетенията в рамките на следните равнища: текстово, фонетично, граматично и лексикално. Налага се изводът, че oтклоне­нията имат спонтанен характер и не са мотивирани от съпоставка с гръцки оригинал. Данните от текстологическото изследване очертават по-голямата степен на съвпадение между Аверкиевия и майския препис във ВМЧ, отколкото между двата руски източника. Само на равнище текстова пълнота, правопис и при предаването на числовите означения източнославянските преписи показват по-голяма близост помежду си, докато при морфологичните, синтактичните и лексикалните варианти преобладават успоредиците между A и M2. Като цяло промените в М1 имат и по-систематичен характер. В него, от една страна, е прокарана по-активна русификация, а от друга - има единични архаизми и южнославянизми. Обяснение за установените текстологически отношения се търси в еднаквата календарна позиция на M2 и A. Ако се съди по разположението на другите творби за светеца (службата, четивата в Простия и Стишния пролог), 13 май е първичната дата за неговото честване в славянския празничен репертоар. Затова не е изключено именно отделянето на текста от традиционната му позиция да е провокирало по-сериозните намеси в него в мартенския препис M1. Прилага се издание на Аверкиевия препис на Мъчението на Александър Тракийски с разночетения по мартенския и майския препис в Успенския комплект на ВМЧ.

№ 15

Yovcheva, М., L. Taseva. Slavonic vita of Stephen I the Pope of Rome: the issue of its Latin or Greek origin. - In: Scripta & e-scripta, 8-9, 2010, 365-385.

ISSN 1312-238X

Изследването цели да изясни въпроса за произхода на източника, от който е направен славянският превод на Житието на Стефан папа Римски. Съпоставят се петте известни досега славянски преписа - Унд. 232 от ГИМ (XV в.), Син. 997 (1552-1553 г.) и Син. 183 (1554 г.) от ГИМ; ТСЛ 680 от РГБ (XVI в.), Соф. 1376 от РНБ (XVI в.), двете гръцки версии (издадени от Латышев 1916 г.) и латинският текст (по Acta Sanctorum). Проучването показва, че повечето от аргументите за латински оригинал на славянския превод, посочени от А. Соболевски и В. Мареш, са оспорими или дори невалидни. Част от т.нар. следи от латински източник са грешки, възникнали на славянска почва, които се намират или само в Унд. 232, или в него и единични дрyги преписи, а останалите ръкописи пазят правилните четения. Редица сгрешени места поради паронимия или омонимия на латинските думи имат паралели в гръцките версии и следователно биха могли да попаднат в славянското Житие от оригинал с византийски произход. Представят се и редица други аргументи в полза на предположението за гръцки първоизточник на славянския превод на Житието: семантична еквивалентност на славянската с гръцката дума, когато латинската показва частична или пълна разлика, наличие на редки гърцизми, гърцизиран фонетичен облик на редица заемки от латински.

№ 16

Тасева, Л. Текстовата традиция на две слова от оригиналната част на ръкопис Дечани 88. - Археографски прилози, 33, 2011, (37 стр.)

ISSN 0351-2819

Разглежда се славянската текстова традиция на два полемични трактата, съхранени в оригиналната част на ръкопис Дечани 88 от XIV в. - Второто аподиктично слово на Григорий Палама и едно съчинение на Варлаам Калабрийски, означено в кодекса като Второ слово срещу латините. Представят се аналитично резултатите от пълната колация на тези текстове от Дечанския ръкопис с известните още пет техни преписа. Въз основа на количествените данни и на установените кoнстелации се правят заключения за текстологическата стойност на всеки от запазените свидетели и за отношенията между по-късните преписи. Потвърждава се, че всички преписи възхождат към общ протограф, който ги отделя от оригинала на преводача, а също и че Хилендарският препис предава най-точно изходния текст, но същевременно остава изолиран спрямо останалата ръкописна традиция. Установява се голяма близост между наскоро въведения в научно обращение Кишиневски препис и трите Висарионови копия. Изнасят се доказателства, че той е непосредствен антиграф на общия им предшественик. Изказва се мнение, че предполагаемият посредник „e" в стемата на Какридис трябва да се отъждестви с Кишиневския препис.

№ 33

Тасева, Л. Езикът на преводача Закхей: между книжовното наследство и формалистичните тенденции на епохата. - Slavia 69, 2000, № 2, 189-210.

ISSN 0037-6736

Обект на съпоставително изследване са преводаческите подходи и решения на равнище лексика и словообразуване, използвани от среднобългарския книжовник Закхей Философ. Прилагането на принципа за формалната еквивалентност в неговия превод на синаксарите за Постния триод се анализира в количествен аспект в контекста на шест други превода от IX-XIV в.: паримейния и тълковния превод на Книгата на пророк Исай, двете среднобългарски редакции на Псалтира, отразени в Томичовия и Норовия псалтир, светогорския извод на Евангелието, представен от Рилското евангелие НБКМ 31 и среднобългарския превод на Диоптрата на Филип Монотроп. Проведеният анализ очертава няколко основни характеристики на преводаческия почерк на Закхей. Той не само е типичен представител на Атонско-Търновската школа и застъпник на нейните формалистични принципи, но се отличава с крайна дори за среднобългарската продукция последователност. Редките компромиси, които той допуска, са продиктувани от спецификата на славянската езикова структура или са отзвук на вековна книжовна традиция. Допуснатите редки отклонения спрямо морфемния строеж на гръцките модели имат паралели в паметници от старобългарската епоха с разнообразен философски, поучителен или исторически характер и косвено свидетелстват за познанията и ерудицията на преводача.

№ 34

Йовчева, М., Тасева, Л. Текстовая традиция чтений из Книги пророка Иезекииля на богородичные праздники. - В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 14. София, 2001, 65-80.

ISSN 1820-2446

Разглеждат се две паримейни четива от Книгата на пророк Иезекиил, предназначени за празници от Богородичния цикъл. Извършеният анализ на разпространението на тези текстове в различни типове богослужебни книги и на езиковите им черти дава основания за следните заключения: 1. Преводът и на двете паримии показва архаични черти, но литургическите данни потвърждават присъствието само на първата от тях в най-ранния състав на Паримейника. Затова рецепцията на втората би трябвало да се отнесе по-скоро към времето непосредствено след идването на учениците на Кирил и Методий в България. 2. Текстовата традиция на първата паримия се оказва сравнително устойчива спрямо преславските иновации. 3. Фактът, че наблюдаваните отклонения сближават текстовете за един и същ празник в различни кодекси, а не неколкократно представените в един и същ ръкопис паримии, се интерпретира като свидетелство за начина на разпространение на средновековните богослужебни книги.

№ 35

Йовчева, М., Тасева, Л. Хилядолетната традиция на славянската Библия и съвременните преводи на български и словенски. - In: Historizem v raziskovanju slovenskega jezika, literature in kulture. Mednarodni simpozij Obdobja. Ljubljana 9.-11. december 1999. Ljubljana 2002, 91-107.

ISBN 004940708

В статията се разглеждат 4 български библейски превода (от Кирило-Методиевия Паримейник до наши дни) и 7 словенски (от превода на Юри Далматин от 1584 г. до днес). За обект на съпоставителните наблюдения е избрана първата глава от Книгата на пророк Иезекиил поради нейната важна литургическа функция в практиката на Източно-православната и на Римската църква и поради необичайната й образност, която е предизвикателство за всеки преводач. Търсят се сходствата и разликите на равнище лексика и синтаксис. Въз основа на направения анализ се обобщява, че в историята на българските библейски преводи преобладават традиционните подходи, а в тази на словенските - иновационните. Българските преводи остават до голяма степен в рамките на създадените от Кирил и Методий и техните ученици устойчиви формули. Дори новобългарският превод от 1925 г., призван да създаде нови езикови модели, възпроизвежда сътворени през IX в. образци. Обратно - словенските преводи отразяват разнообразни редакции на старозаветния текст, възникнали при вековното му битуване сред християнските народи. Допуска се, че сред комплекса от културно-исторически предпоставки за това разнопосочно развитие в източните и западните балкански земи, централно място заема принадлежността им към два различни христиански свята. Изтъква се обаче и значението на графичните системи: свързаната генетично с гръцкото писмо кирилска азбука е играла възпираща роля спрямо влиянието на текстове, писани с латиница. Лишена от тази своеобразна графична цензура, словенската традиция е била отворена и за неславянските версии на Библията.

№ 36

Taseva, L. Die Synaxarien zum Triodion und Pentekostarion in sudslavischen Ubersetzungen des 14. Jahrhunderts. - Zeitschrift fur slavische Philologie, 61, 2002, № 1, 25-40.

ISSN 0044-3492

В статията се изследват 15 преписа на Синаксара за Великия понеделник. Извършеният текстологически анализ в съпоставка с гръцкия печатен Триод и няколко византийски ръкописни източника показва, че три от изследваните преписи (Дечани 104, Дечани 105 и Хлудов 134) представят друг превод, различен от Закхеевия, който досега не е бил известен в науката. Привеждат се факти от различни езикови равнища, които доказват самостоятелната работа с гръцкия оригинал на книжовника, създал този текст. Разискват се причините за възникването на този независим превод на 25 от общо 31 четива на синаксарния корпус от последната четвърт на XIV в. На основата на археографските данни за известните преписи се изказва предположение, че преводът е направен, ако не в самия Дечански манастир, където са запазени неговите най-ранни свидетели, то поне в сръбски книжовен център, различен от атонските манастири.

№ 37

Тасева, Л. Триодните синаксари у южните славяни през XIV век (Постен цикъл). - В: Славянска филология. Т. 23. Доклади и статии за XIII международен конгрес на славистите. София, 2003, 5-17.

ISBN 954-8712-26-1

Статията обобщава текстологическите наблюдения върху синаксарите за Постния триод по 25 южнославянски преписа, разпределени в 5 основни текстови разновидности - A, As, E, D и C. Разглеждат се техните особености на равнище състав и текстова пълнота. Съпоставят се преводаческите решения в областта на синтаксиса, лексиката и словообразуването. Прави се заключение, че разновидности A, D и C са независими преводи, E представя основна редакция на превод A при използване на гръцки оригинал, а версия As коригира само някои пропуски и определени думи от превод A. Въз основа на археографските данни и историко-литературния контекст се правят предположения за атрибуцията и датировката на съответните версии. Извършеният текстологически анализ и проитичащите от него заключения коригират познанията за рецепцията на триодните синаксари у южните славяни през XIV в., които доскоро са се ограничавали до един известен превод. Оказва се, че в течение на около 50 години (втората и третата четвърт на столетието) сбирката от разяснително-поучителни текстове на Никифор Калист Ксантопулос се превежда три пъти и редактира още поне два в книжовните центрове на Балканите. Така рецепцията на тези текстове не само илюстрира интензитета на книжовния обмен с Византия през тази епоха, но и възможностите на текстологическия анализ да допълва литературната история с нови факти.

№ 4

Книга на пророк Иезекиил. Изданието е подготвено от Л. Тасева и М. Йовчева. Подбор на гръцкия текст Т. Илиева. София, 2003, 456 с. (= Старобългарският превод на Стария Завет. Т. 2. Под общата редакция на Св. Николова) ISBN 954-9787-09-5

Книгата съдържа текстологическо изследване /Увод/ от Л. Тасева и М. Йовчева (с. 31-84), издание от Л. Тасева (с. 87-265) и М. Йовчева (с. 267-314), паралелен гръцки текст (подбран от Т. Илиева) и въведение (от С. Николова).

В първата част на Увода се представя накратко историята на възникването на тази библейска книга, въпросите относно авторството, локализацията и хомогенността на еврейския текст и се систематизират преводите до IX в.: семитски, гръцки, латински, коптски, етиопски, арамейски, грузински, арменски, готски, арабски и славянски. Втората част от увода запознава читателите с гръцката традиция на Книгата, като акцентът се поставя върху Септуагинта. Прегледът на източниците, въз основа на които съвременната библейска критика възстановява първоначалния превод на Септуагинта, и краткото описание на петте текстови групи целят да въведат славистите в текстовата история на Книгата и да подпомогнат разбирането на гръцкия критически апарат към изданието. По-нататък вниманието се съсредоточава върху присъствието на Книгата на пророк Иезекиил във византийската богослужебна книжнина.

Централно място в увода заема третата част, посветена на Книгата на пророк Иезекиил в южнославянската средновековна книжнина. Проследяват се трите основни форми на разпространение на Книгата - богослужебна, чети- и тълковна и свързаните с тях преводи.

1. Паримеен превод. Прави се преглед на типовете източници, въз основа на които се възстановява паримейният превод - кирилски паримейници, триоди, минеи и евхолози и хърватски глаголически бревиари и мисали. При езиковия анализ на паримейния превод се откроява присъствието на архаизми, които потвърждават общоприетото мнение за неговата старинност. Съпоставката на паримейния превод на Книгата на пророк Иезекиил с Кирило-Методиевите текстове показва сходство както в използваните синтактични модели за предаване на някои специфични гръцки конструкции, така и в предпочитанието към характерни лексеми и гръцки заемки. Систематизираните данни за отношението на паримейния превод към гръцките източници свидетелстват за широкото присъствие на специфични за Лукиановата рецензия варианти, но неравномерното им разпространение в различните паримии препятства еднозначен извод за гръцката основа на славянския Паримейник.

По-нататък в увода се проследява разпространението на паримейния превод в кирилската богослужебна книжнина след XII век. Представят се два типа промени - несистемни и системни. Първите са стихийни и отразяват общи тенденции в развоя на книжовния език през среднобългарската епоха. Вторите са породени от последователна редакторска намеса: в редактирани архаични минеи от XIII и XIV в., новоизводни триоди и новоизводни минеи се въвеждат варианти в съответствие с гръцкия Профетологий или се извършват немотивирани от гръцкия текст лексикални замени. Заключава се, че системното редактиране на паримиите в богослужебните книги е целяло доближаване на славянския текст до този в съвременните им гръцки минеи и триоди.

При текстологическите наблюдения върху традицията на паримейния превод в хърватските глаголически бревиари и мисали се открояват две групи разночетения - свидетелства за гръцка или съответно латинска основа и свидетелства за следване или респективно отклонение от Кирило-Методиевия превод. Данните от първата и втората група доказват връзката на хърватската традиция с преведените от Кирил и Методий богослужебни четива, но същевременно очертават доминиращата роля на латинските образци при постепенното и последователно редактиране на паримейния текст в хърватските земи.

2. Тълковен превод. Тази текстова форма в средновековната славянска книжнина обхваща пълния библейски текст с коментарите на Теодорит Кирски, като в част от преписите коментарите са отстранени. Безспорната първичност на паримейния превод налага да се изясни отношението на тълковната версия към него и към гръцките оригинали. В повечето случаи текстологическите отклонения на тълковния от паримейния превод намират опора в специфични за Теодорит или Теодорит и Лукиан варианти. Забелязва се и различие в преводаческия избор в паримейната и тълковната версия на граматично, лексикално и словообразувателно равнще. Тези факти позволяват извода, че паримейните глави и стихове в тълковната версия не са взети наготово от Кирило-Методиевия богослужебен текст, а са преведени наново.

Непаримейните глави се изучават в няколко аспекта. В тях също се забелязват отделни архаични черти. По отношение на гръцките източници се установява близостта на славянския превод до Лукиановата рецензия и особено до Тълкованията на Теодорит Кирски. Преводаческите решения в непаримейните части доста ясно се отграничават от Кирило-Методиевия превод на богослужебните перикопи, споделяйки на граматично и лексикално равнище осбеностите на продукцията на Преславкия книжовен център. Отликите между непаримейните стихове в тълковния превод и в хърватските глаголически бревиари и мисали свидетелстват категорично за отсъствие на връзка между двете традиции. Съпоставката на тълковния превод на библейския текст и тълкованията към него помежду им и с гръцките оригинали дава основания да се предположи неедновременно възникване на двата дяла.

3. Чети-превод. Поради отсъствието на текстологически аргументи за генетична връзка между непаримейните части в кирилските и хърватските глаголически ръкописи, изключителната зависимост на непаримейните откъси в хърватските бревиари и мисали от латински, а не от гръцки образци, както и поради наличието само на отделни лексикални успоредици между тълковния превод и Кирило-Методиевите текстове предположението за пълен небогослужебен Методиев превод на Книгата на пророк Иезекиил се отхвърля.

Втората част на книгата представлява издание на старобългарския превод на Книгата на пророк Иезекиил по най-стария славянски препис от втората половина на XIV век в ръкопис F.I.461 от Руската национална библиотека в Санкт Петербург. В раздела „Едиционни принципи" са описани правилата за представяне на текста в изданието от дипломатически тип, снабдено с богат критически апарат. В него се отразяват пет типа информация: а) кодикологически и палеографски особености; б) бележки за текстовата пълнота и смислови нарушения спрямо гръцкия оригинал; в) текстологически, синтактични, лексикални и морфологични разночетения по среднобългарския препис Щукин 507 от 1475 г.; г) разночетения по гръцките библейски източници, които имат отношение към славянския превод и съдържат информация за определяне на неговата гръцка основа; д) библейски цитати или позовавания.

На лявата страница от изданието са представени в синоптичен вид Тълкованията на Теодорит Кирски по Migne.

В началото на книгата е поместено въведение от Св. Николова (с. 7-30), в което се разглеждат излезлите рецензии за първия том от поредицата Старобългарския превод на Стария завет и се анализират почерците в славянски преписи на Книгата пророк Иезекиил.

№ 5

Тасева, Л. Триодните синаксари в средновековната славянска книжнина. Текстологично изследване. Издание на Закхеевия превод. Словоуказатели (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris LIV). Freiburg i. Br., 2010, 823 S. ISBN 978-3-921940-50-1

Триодните синаксари са сбирка от 31 обяснително-поучителни текста за по-важните празници от Великопостния и Пентикостарния цикъл. За техен автор се приема известният византийски църковен историк Никифор Калист Ксантопулос, живял през втората половина на XIII и началото на XIV в. Книгата се състои от три части: текстологично изследване, издание и словоуказатели.

I. Изследване (с. 29-140). Основава се на 70 славянски, 20 гръцки ръкописа и на печатните издания на гръцкия Триод и Пентикостар. В началото се представя накратко византийската традиция на сбирката, формите на разпространение на тези текстове и състоянието на изследванията. Подчертава се, че отсъствието на критично издание на гръцките синаксари и на филологически изследвания върху тях затруднява съпоставката със славянската традиция.

Център на пручването е рецепцията и разпространението на сбирката в славянското Средновековие. Преди тази монография в науката бе известен само превода на среднобългарския книжовник Закхей Философ. Проведените изследвания добавиха към него още три неизвестни превода - два южнославянски и един източнославянски (на едно от четивата), една основна редакция на постните синаксари и редица текстови разновидности, обхващащи цялия корпус или само отделни синаксари. Преводите и основната редакция се анализират в съпоставителен план по общ модел, включващ атрибуция и датировка, текстов обхват, характеристика на преводаческите принципи и техника, детайлизиране на особеностите на подгрупите в рамките на дадената текстова разновидност (ако има такива). Очертава се следната рецепционна картина:

1. Закхеев превод - най-стар точно атрибуиран превод на пълния синаксарен корпус, свързан с атонската реформа на богослужебните книги. В него се наблюдават типичните за XIV в. преводачески похвати, основани на принципите за смислово и формално тъждество с гръцкия оригинал, като стремежът за сближаване с византийските модели на граматично и лексикално равнище са доведени понякога до крайност. Разглеждат се възникналите на основата на Закхеевия превод текстови разновидности на целия синаксарен цикъл (напр. As) или на части от него (Ax, Ar и др.).

2. Търновска редакция на Закхеевия превод - обхваща само четивата за Постния триод без това за Събота на Акатиста. Изнасят се аргументи за зависимостта й от Закхеевия превод, а също и за активната работа с гръцки източник чрез сравняване и коригиране. Въз основа на общокултурни и филологически факти появата на редакцията се свързва със столичния център. Датировката й се отнася към средата или третата четвърт на XIV в. Изтъква се, че в езиково отношение тази редакция е по-умерена (традиционна) от Закхеевия превод. Анализират се отношенията между двете нейни подгрупи - българска (Tb) и руска (Tr), чието разпространение ясно се разграничава в южнославянския и източнославянския ареал. Изказват се предположения за връзката на руската разновидност с кръга около митрополит Киприан.

3. Превод C + C* - новооткритият превод C обхваща четивата от Великопостния цикъл, към които се добавят и синаксарите от Лазарова събота до Великия вторник по превод C*, идентифицирани по филологически път като част от този превод. Според най-ранните писмени свидетели преводът се датира към третата четвърт на XIV в. Общокултурните, археографските и филологически аргументи не позволяват по-тясна локализация и затова като място на неговото възникване се приема територията на днешни Северозападна България, Сърбия или Северна Македония. Представят се доказателства за самостоятелната работа с гръцкия оригинал на книжовника, създал превод C. По отношение на преводаческите особености тази разновидност също демонстрира типичните за XIV в. формалистични тенденции, но в една малко по-слаба степен отколкото Закхеевия превод, от който се различава и по конкретния избор на лексикални и словообразувателни корелати. В комплект с тази текстова разновидност се разпространяват и три доскоро неизвестни евангелски хомилии - за Втората, Четвъртата и Петата неделя на Поста, чиито гръцки оригинал все още не е открит, но езиковите факти говорят за техния преводен характер.

4. Превод D - обхваща 25 синаксара от Събота първа на поста до края на цикъла и е възникнал най-късно 70-те години на XIV в. Разпространението му, което се ограничава в сръбски неатонски ръкописи, и някои езикови черти позволяват неговата локализация в сръбски книжовен център. Спрямо трите останали версии се отличава с най-свободно отношение към формалната страна на оригинала - и в граматично, и в лексикално отношение, а също и с въвеждане на доста разговорни елементи, нетипични за книжовния език.

5. Руски превод R на Синаксара за Събота на Акатиста ­- появата му се обяснява с липсата на това четиво в Търновската редакция, чиято разновидност Tr е единствената, позната на източнославянските книжовници.

В обобщителната част се изяснява типологичното и индивидуалното в рецепцията на триодните синаксари в контекста на преводния поток от Византия през XIV в. Типологичните черти обхващат:

- паралелно проникване на текстови корпуси чрез независими преводи в различни балкански книжовни центрове - в Константинопол, Атон, Търново, Сърбия, Западна България и Македония. Явлението се подкрепя от трите превода на Стишния пролог, четирите на Йерусалимския устав, трите редакции на Лествицата и двата превода на Катената на Йов от XIV в.

- степента на намеса на южнославянските и източнославянските книжовници на текстово и езиково равнище определя южнославянската традиция като иновативна, а източнославянската като консервативна; обяснението на този факт се търси, от една страна, в непрекъснатия контакт с византийските образци на балканските кописти, а от друга - в дистанцията между езика на превода и езика на руските преписвачи;

- компилиране на части от различни текстови разновидности - подобно явленние се наблюдава в традицията на чети-минейните състави, Йерусалимския типик, служебните минеи и отделни евхологични текстове.

Специфично за триодните синаксари е:

- неравномерното застъпване на отделните четива - най-често липсват начални и крайни текстове поради механични загуби, а по функционални причини преобладават постните синаксари, защото те обслужват особено важен дял от подвижния календар;

- неравномерност в текстовото многообразие в рамките на двата дяла - триоден и пентикостарен - липсата на единство между двата дяла се обяснява с разкъсването им между двете богослужебни книги Триод и Пентикостар, които имат различна съдба в славянската книжнина; липсата на пентикостарна част по превод C и Търновската редакция по всяка вероятност се корени в различната степен на култова натовареност на двата цикъла.

II. Изданието заема най-голяма част от книгата (с. 141-531). Неговата цел е да представи най-ранния и най-пълен превод на сбирката - този на среднобългарския книжовник Закхей Философ. Става дума за издание от дипломатически тип на двата най-стари свидетеля - кодекси 23 и 24 от синайския манастир „Св. Екатерина". Придружено е от богат критически апарат, разделен на две части. Под линия се дават бележките по разчитането, несъответствия спрямо гръцкия текст на печатните Триод и Пентикостар и на Оксфордския ръкопис Auct. E.5.14, за който в хода на изследването бе установено, че стои особено близо до среднобългарския текст, a само при необходимост се цитират и други византийски ръкописи. На лявата страница се обобщават разночетенията в славянската традиция, изготвени въз основа на 58 славянски преписа на Закхеевия превод и Търновската му редакция. Принципите за подбор на вариантите са изработени с оглед на спецификата на издавания текст, като са адаптирани някои подходи от гьотингенските критически издания на Септуагинта. Така особеностите на отделните подгрупи се открояват по-добре, а апаратът дава материал за различни филологически интерпретации.

III. Словоуказатели (с. 533-818). Главната им цел е да систематизират лексикалното богатство на Закхеевия превод и да разкрият преводаческата техника на среднобългарския книжовник на лексикално и словообразувателно равнище. Той обхваща над 3000 лексеми. Специално са обособени показалци на личните и географските имена с близо 200 имена, в които се идентифицират съответните персонажи и топоними.

Лексикографската концепция включва следните основни моменти:

1. Централен обект е първоначалният превод, а не конкретните преписи, т.е. предимство имат данните от двата синайски ръкописа, но при необходимост (липса, преписваческа грешка, неточно съответствие) се отчитат и сведенията от други преписи, ако те съхраняват по-добре първоначалния превод.

2. Анализират се различни аспекти на лексикална и граматична асиметрия между езика на оригинала и езика на превода и се изработва система от лематизационни решения за различните типове разминаване.

3. Аргументира се изборът на фонетично-правописна стандартизация към класическата старобългарска норма и се посочват случаите на необходимо отклонение от нея.

№ 7

Тасева, Л. Непознати евангелски хомилии в южнославянски триоди от 14-17 век. - Palaeobulgarica, 26, 2002, № 4, 3-32. ISSN 0204-4021

В студията се разглеждат три евангелски хомилии, сведения за съществуването на които липсват както в славянските, така и във византийските агиографски справочници. Те разясняват евангелските перикопи, назначени според Типика на Великата Константинополска църква за Втората, Четвъртата и Петата неделя от Великия пост. Трите текста са засвидетелствани само в постни триоди с безюсов правопис от XIV до XVII в. в комплект със синаксарните четива на Никифор Калист Ксантопулос. Анализът на езиковите им особености и библейските цитати доказва техния преводен характер и насочва към четиринадесетото столетие като най-вероятно време на тяхното възникване. Въз основа на археографските характеристики на известните осем преписа, тяхното обкръжение и литературноисторическите данни за преводи на други свързани с богослужението текстове се прави предположение, че преводът на хомилиите е извършен в средновековна Сърбия. Прилага се критическо издание на трите текста.

№ 8

Тасева, Л., Илиева, Т. Проблеми на гръцкия критически апарат към изданието на Книгата на пророк Иезекиил по ръкопис F.I.461 от Руската национална библиотека в Санкт Петербург. - В: Критическото издание на най-стария славянски текст на библейските книги и неговите алтернативи. София, 2003, 46-66. ISBN 954-9787-08-7

В студията се систематизират проблемите, които са стояли пред издателките на старобългарския превод на Книгата на пророк Иезекиил, и се аргументират предлаганите решения. Изтъква се необходимостта при изготвянето на гръцкия критически апарат да се приложи различен подход към двете текстови съставки - библейския текст и коментарите към него от Теодорит Кирски - поради различната степен на проученост и качествата на наличните издания: образцово критично издание на старозаветната книга и на гръцкия Профетологий и не особено надеждно на екзегетичната част. Като главна задача на апарата към библейския текст се изтъква открояването на връзките между славянския текст и тези гръцки редакции, които стоят най-близо до него. Въз основа на достиженията на библейската критика и проучванията върху стробългарската рецепция IX-X в. се прави класификация на представените в Септуагинта и Профетология източници с оглед на тяхната релевантност спрямо славянския превод в три категории: а) първостепенни - профетологии, ръкописи по Лукиановата редакция или представящи Теодоритовите коментари; б) второстепенни - текстова група B, александрийски текст, хексапларна редакция, катенна група, старолатински превод, смесени кодекси; в) третостепенни - чуждоезикови преводи, коментари на църковните отци без Теодорит, цитати, преводи на Акила, Симах и Теодотион. Предлага се система за подбор на разночетенията, съгласувана, от една страна, със степента на важност на техния източник, а от друга - с тяхната езиково-текстологическа стойност. По-нататък се анализират недостатъците на изданието на Теодоритовите коментари, посочват се типовете несъответствия между него и славянския превод: разлики в сегментацията и последователността на библейския текст, пропуски, добавки, перифрази. Заключава се, че на този етап е невъзможно да се изработи адекватен текстологически коментар към Теодоритовите тълкования, но за да се улеснят бъдещите изследователи гръцките текстови успоредици според изданието в PG се представят в синоптичен вид срещу славянския превод.

№ 9

Тасева, Л. Лексикалната вариативност в южнославянските преводи на триодните синаксари. - Palaeobulgarica, 28, 2004, № 4, 43-68.

ISSN 0204-4021

Студията представя резултатите от пълната лексикална съпоставка на три независими превода и една редакция на Синаксара за Първата неделя на поста, възникнали в южнославянска среда през втората и третата четвърт на XIV столетие. Систематизираните варианти, от една страна, детайлизират представата за гръцко-славянските лексикални паралели през късното Средновековие. От друга страна, чрез тях се открояват по-ясно индивидуалните особености на всяка от четирите версии в няколко аспекта - отношение към гръцките словообразователни модели, към книжовното наследство (кирило-методиевско и преславско словно градиво, традиционни гръцки заемки), присъствие на разговорна лексика. Конкретните изводи включват следните езикови специфики: подчертана склонност на среднобългарския книжовник Закхей към поморфемен превод и избягване на гръцките заемки; лексикална близост на Търновската редакция и превод C до химнографските текстове; ограничаване на книжовната лексика и по-широко присъствие на думи от разговорния език в сръбския превод D; лексикална иновативност в сръбския превод D и българския на Закхей срещу ориентация към познатите и утвърдени в предходната традиция гръцко-славянски словни еквиваленти в търновската редакция. Въз основа на представения лексикален конкорданс се извлича неголям брой примери за лексеми, характеризиращи отделните версии. Обяснението се търси както в ограничения обем на систематизирания материал, така и в спецификата на книжовния език през XIV в., тъй като неговият наддиалектният характер (в т.ч. избягването на локално или хронологически обагрени думи) е логичен резултат от вековните процеси на книжовно общуване между различните центрове и школи. Подчертава се, че хипотезата за съществуване на славяно-гръцки съответствия с атрибуираща стойност за продукцията на отделни преводачески центрове на Балканите през късното Средновековие би могла да се провери само след натрупването на достатъчно емпирични материали от други паралелни преводи от същата епоха.

№ 10

Тасева, Л., Йовчева, М. Мъчението на св. Аполинарий Равенски в контекста на ранната славянска преводна литература. - In: Abhandlungen zu den Grossen Lesemenaen des Metropoliten Makarij. Bd. 2. Hrsg. von E. Maier und E. Weiher, Freiburg i. Br., 2006, 153-198.

ISBN 3-921-940-44-3 (2)

Обект на съпоставително изследване в студията е Мъчението на св. Аполинарий Равенски, за което се предполага, че е преведено от латински в моравска или бохемска среда. За пръв път към обичайната съпоставка между латинския оригинал и запазения в пет късни преписа от XVI-XVII в. славянски превод се добавят и данните от въведен наскоро в научно обръщение гръцки превод, запазен само в един месински ръкопис от XII в. Извършеният пълен текстологически и езиков анализ позволява следните заключения. От една страна, в текстологическо отношение славянската версия стои по-близо до латинския първообраз, което до голяма степен се дължи на характерните за месинския ръкопис вторични интерполации на преписвача. От друга страна, фонетичните гърцизми, следването на гръцки грама­тични модели, общобалканският характер на латинските заемки, лекси­калните съвпадения между гръцката и славянската версия, общите им грешки въз основа на неправилно разчетени латински лексеми и особено специфичните замени в славянски, чието графично или семантично обяснение се корени в изходен гръцки ръкописен източник, сви­де­тел­стват за генетична връзка на славянския текст с гръцка версия на Мъчението. Така тезата за превод на славянската версия от латински източник се поставя под сериозно съмнение. Същевременно се отчита, че единственият гръцки препис произхожда от пределите на византийска Италия и че няма данни за разпространението на гръцката версия извън този регион. Затова въпросът за първоизточника на славянското Мъчението се вписва в по-широката проблематика за проникването на други текстове, свързани с почитането на южно­италийски светци. Изтъква се възможността култът към св. Аполинарий, както този към св. Анастасия, да са навлезли чрез дейността на далматинските и аквилейските монаси-мисионери още преди времето на морав­ската мисия. Подчертава се, че окончателен отговор на въпроса за пътя, по който Mъчението достига до южните славяни, би могъл да се очаква след обобщаването на филологическите, кодикологическите и културноистори­ческите данни за западни елементи в старобългарската книж­нина от следкирило­методиевата епоха.

№ 11

Тасева, Л. Книга пророка Иезекииля в составе Великих миней четьих митрополита Макария. - В: Abhandlungen zu den Gro?en Lesemenaen des Metropoliten Makrij. Bd. 2. Hrsg. von E. Maier und E. Weiher. Freiburg i. Br., 2006, 199-221.

ISBN 3-921-940-44-3 (2)

Възникналият в края на IX или началото на X век в Източна България превод на Книгата на пророк Иезекиил с тълкования от антиохийския екзегет Теодорит Кирски остава единственият пълен превод на тази старозаветна книга през цялото славянското Средновековие. Той е засвидетелстван в 5 южнославянски и 54 източнославянски преписа. Обект на текстологическа съпоставка в студията са пет преписа на Иезекиловото пророчество: най-старият славянски свидетел от последната четвърт на XIV в. в среднобългарския кодекс F.I.461, един молдовски препис от 1475 - Щукин 507, един руски препис от XV в. в ръкопис F.I.3 и двата преписа в Успенския комплект на Великите чети-минеи (ВМЧ) под дата 21 юли. Целта на изследването е да се установи отношението, от една страна, на двата минейни текста помежду им, а от друга - към южнославянския и източнославянския клон на ръкописната традиция. Данните от извършената колация на славянските източници се съпоставят с критическите издания на Септуагинта и на гръцкия Профетологий. Резултатите са обобщени в няколко основни раздела - текстова пълнота, синтактични, морфологични и лексикални разночетения. Оказва се, че част от пропуските и грешките, засвидетелствани в най-стария славянски източник F.I.461, безкритично се тиражират във всички изследвани по-късни преписи. Тези недостатъци следва да се отнесат или към самия превод, или към общ за двете традиции протограф. За значителна част обаче от неточностите в F.I.461 и Щукин 507 трите руски преписа предлагат варианти, които се съгласуват с византийските оригинали. Тъй като няма данни за по-късна редакторска работа в Русия с използване на гръцки източници, трябва да се предположи, че в тези случаи вариантите от руската традиция отразяват по-добре първоначалния превод. Обособява се и трета по-малобройна група разночетения, при които всички руски преписи или само някои от тях допускат нови грешки. В някои случаи двата минейни преписа показват специфични само за тях съвпадения, които говорят или за сходства на техните антиграфи, или за непоследователна съпоставка на двата текста по време на преписването им. Въз основа на подробния анализ на текстологическите факти се налага заключението, че въпреки относителната си младост преписите във ВМЧ са изключително надеждни свидетели за възстановяване на старобългарския превод на Книгата на пророк Иезекиил в неговия първоначален вид.

№ 12

Тасева, Л. Перевод и редакция: языковые критерии и жанровая специфика. - В: Многократните преводи в Южнославянското средновековие. Доклади от международната научна конференция в София 7-9.07.2005. София, 2006, 35-55.

ISBN 978-954-616-173-4

В студията се дискутират лексикалните критерии, които биха могли да се използват при решаване на въпроса дали две различни славянски текстови разновидности на дадено преводно съчинение са независими преводи или едната е редакция на другата. Разискват се факторите, които влияят върху езиковия облик на даден превод: жанрова специфика, конкретен литературноезиков контекст (предшестваща писмена традиция, преводачески принципи, норми и техники в дадения преводачески център) и личност на преводача или редактора с неговите знания и творчески възможности. Извършва се съпоставка между 19 текстови фрагмента с изяснени текстологически връзки от 6 преводни творби, които принадлежат към различни жанрове на средновековната литература, като лексикалните данни се интерпретират в количествен и качествен план. Изследването показва, че в количествено отношение отликите между два превода надвишават 30-35% от общия лексикален състав, а между превод и редакция са под тази граница. При качествената оценка на лексикалните варианти се анализира относителната стойност на два типа данни: грешки и несинонимни от славянска гледна точка замени. Подчертава се, че въпросът за границата между превод и редакция не може да се решава само въз основа на лексикалните факти, но тяхната доказателствена сила трябва да се използва при подобни изследвания. Само чрез успоредяването на лексикалните аргументи с данните от другите езикови равнища, най-вече синтактичното, и чрез тяхната оценка в контекста на литературната история може да се изясни отношението между различните славянски версии на един и същ гръцки текст.